Ехлисуннет България

Blog

  • Нафиле (допълнителни) ибадети през месец рамазан

    Въпрос: Получаваме ли повече севаб през месец рамазан за неща, като извършване на добри дела, даване на садака, правене на зикир (тесбих) и прочие..?

    Отговор: Относно темата, в 1-ви том, 45-о писмо на книгата “Мектуб’ат” на хазрет-и имамъ Раббани “куддисе сиррух” се казва:

    “Нафиле намазите, зикирът, садаката и всички останали нафиле ибадети през месец рамазан са като фарзовете през другите месеци. Фарз (задължително служение) извършен през този месец е като 70 фарза през останалите месеци. Греховете на онзи, който даде ифтар на един говеещ през този месец, ще бъдат опростени и той ще бъде спасен от Джехеннема. Освен това ще му бъде дадено толкова севаб, колкото севаба на говелия. Същевременно севаба на говелия въобще не би намалял. Работодателите, които оказват леснина на своите служители през месец рамазан и им позволяват спокойно да си отслужват ибадетите, също ще бъдат спасени от Джехеннема. През този месец Расулюллах “слалляллаху алейхи ве селлем” освобождаваше пленниците и даваше всичко, каквото му бе поискано. На извършващите ибадети и добрини през този месец, ще бъде отдадено да продължат да вършат тези дела и през цялата останала година. От друга страна- онези, които вършат грехове и не проявяват уважение към месец рамазан ще прекарат цялата година в това състояние. Този месец трябва да се приеме за една голяма възможност. Трябва да се извършват колкото се може повече ибадети- всеки според силите си. Трябва да се правят нещата, от които Аллаху теаля е доволен. Този месец трябва да се приеме, като възможност за спечелване на отвъдния живот. Коран-и керим бе ниспослан през месец рамазан. Да се разговява с фурма е суннет. След разговяване е суннет да се каже (Зехе-беззама’вебтеллетил урук ве себе-тел-еджр иншааллаху теаля). Това е записано в сборника на Тебйинин Шелби. Кланянето на теравих и да се четенето хатим са от важните суннети.”

     

  • На кои хора е разрешено да не говеят през месец рамадан?

    На седем вида хора е позволено да не говеят:

    1.  На болния.

    2.  На пътника.

    Според учените от ханефи мезхеб, човек се счита за пътник, ако изминава по-дълъг път от 104км и в крайната си дестинация остава по-малко от 15 дена. А според учените от другите три мезхеба, човек се счита за пътник, ако изминава по-дълъг път от 80км и остава по-малко от 3 дена в крайната си дестинация, без дните на влизане и излизане в дестинацията.

    3.  На жените в хайз (менстурация)- за тях е забранено.

    4.  Жена в нифас (следродилно състояние)- за тях е забранено е.

    5.  На бременна жена – ако няма сила за това.

    6.  На жена кърмачка  –  ако има опасност за детето.

    7.  На възрастен човек, които няма сили за орудж

    Когато извинителна причина на тези хора изчезне, те трябва да си наваксат пропуснатите оруджи ден за ден.

    “Мюсюлманите в началото бяха свободни да изберат, дали да говеят или да дадат фидйе [откуп]. С айета (… който от вас стане свидетел на този месец, да говее през него), беше отменен избора за [даване на] фидйе [без причина].” [Тефсири Бейдави]

      Човек, който е много възрастен и няма да може да говее до смъртта си, за всеки неговян ден на рамазан, трябва да даде фидйе (материални средства) на бедните.

    Ако един човек направи възнамерение преди имсак и после умишлено наруши рамазанския орудж, на него се налага да извърши кеффарет плюс каз’а (да навакса) орудж. За нафиле и каза оруджите (държани извън рамазан) не е нужен кеффарет.

    Какво е кеффарет?

    Това е като наказателна работа за онези вярващи, които са нарушили условията на ибадета умишлено. За да се направи кеффарет, човекът трябва да освободи един роб (за времената когато е съществувало робство). Ако това не е възможно, трябва да говее в продължение на 60 дни без прекъсване, в дните извън месец рамазан, като трябва да обърне внимание тези дни да не застъпват петте дни в годината, в които е харам (забранено) да се говее. След тези “наказателни” дни отделно трябва да навакса дните, в които е нарушен оруджът (т.е. отделно на наказателните 60 дни да отговее и броя на неговяните дни). Ако няма сили и за това, в такъв случай  трябва в един ден да нахрани 60 бедни или да храни един бедняк в продължение на 60 дни, по два пъти на ден. Или на всеки един от тях да даде имущество, колкото стойността на садака-и фитр.(кликнете на линка “садака-и фитр” за още информация)

  • СЪФАТ-Ъ СУБУТИЙЙЕ – Качествата на Всевишния АЛЛАХ

    1 – Хаят: Аллаху теаля е жив, но Неговият живот не наподобява живота на създанията Му. Той е специфичен за Неговата същност и е изначален (няма начало) и безкраен (няма край, не умира).

    2 – Илм: Аллаху теаля знае всичко. Неговото знание не е като знанието на създанията. Той вижда и знае, как в тъмна нощ, мравка ходи върху черна скала. Знае мислите, преминаващи през сърцата на хората и техните възнамерения. В Неговото знание не настъпва промяна. То е изначално и безкрайно.

    3 – Сем’: Аллаху теаля чува без средство и посока. Неговият слух не е като този на рабите Му. Това Негово качество, както всички останали, е изначално и безкрайно.

    4 – Басар: Аллаху теаля вижда. Вижда без средства (без органи и уреди) и условия. Неговото виждане не е посредством очи.

    5 – Ирадет: Аллаху теаля притежава воля. Създава каквото пожелае. Всичко съществува с Неговата воля. Няма сила, която да пречи на волята Му.

    6 – Кудрет: Силата на Аллаху теаля е достатъчна за всичко. За Него няма нищо трудно.

    7 – Келям: Аллаху теаля говори, но не чрез средства, букви, глас или език.

    8 – Теквӣн: Аллаху теаля е Създател. Няма друг Създател, освен Него. Той създава всичко. Не е позволено да се казва “създател [или “създаде, създава”]” 

    за друг, освен за Аллаху теаля. [Изказване на такова нещо става кюфр (изкарва мюсюлманина от исляма). Ако са били изказвани такива слова, незабавно трябва да се направи истигфар и никога повече да не се изпозват тези думи за друг освен за Аллаху теаля!]

    Не е възможно да се проумеят същностите на качествата на Аллаху теаля. И в това отношение Той няма съдружник и подобен.

  • В Коран-и керим пишело, че е позволено на мъжа да набие жена си. Това вярно ли е?

        В свещения 34-и айет на сура Ниса в Коран-и керим се казва следното (по смисъл):

    “Мъжете [те са главата на семейството] стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни, пред други и защото харчат от имотите си за тях. Целомъдрените от жените са послушни спрямо Аллаху теаля, и пазят имуществото и достойнството на своите мъже, с помощта на Аллах. А онези, от чието непокорство се страхувате, научете ги на взаимните съпружески права с меки думи, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и ако пак непокорстват [ако трябва] ги набийте [леко]! А покорят ли ви се, не правете неща, които ще ги накърнят, не търсете причини за да ги унижавате! Аллах е Всевишен, пре-Велик.”

       От този айет-и керим става ясно, че на мюсюлманина не е позволено да бие своята съпруга- мюсюлманка, която съблюдава и пази достойнството и имуществото на своето семейство. [В шериатските държави] за неопазване на имуществото и достойнството на някого, законът е наказвал с тежки наказания [което от своя страна е допринасяло за нулевата престъпност в ислямския свят]. За това че ислямската религия отдава голяма ценност на жената, тя заповядва на мъжа да сплаши жена си с леки плесници, за да я предпази от тежката ръка на закона.

      В един свещен хадис-и шериф оповестен в “Р. Насъхин” се казва:

    (Ако един мюсюлманин набие жена си, в Съдният ден, Аз ще съм неговия съдник)

  • Важността на намаза

    Следващата извадка е от книгата на Мевляна Халид-и Багдади “куддисесиррух” от 18-и век- “Иман и ислям”…

      Големият евлия (ислямски учен) хазрети Джунейд Багда̄дӣ е казал: “Един час в земния живот е по- ценен от хиляда години в Съдния ден, защото в този един час човек може да извърши едно праведно и прието от Алла̄ху теа̄ля̄ дело, но в другите хиляда години не би могъл да извърши нищо.”

    Расӯлюллах “саллялла̄ху алейхи ве селлем” е казал:

    (Ако някой съзнателно съедини един нама̄з с друг (т.е. ако съзнателно го изпусне) ще гори в Ада осемдесет хукбета). Едно хукбе е равно на осемдесет а̄хиретски години, а един ден – на хиляда земни години [365 * 1000 = 365 000 * 80 => 29,2 млн. земни години. Това не е шега!].

      Затова, о, ти братко по религия! Не си губи времето с безполезни неща и проумей неговата  важност. Разпредели го спрямо най-ценните дела. Любимият ни Пророк е казал, (Да се прекарва времето с безполезни неща е най-голямата беда.)Кланяй намаза си на време, за да не съжаляваш в Съдния ден и за да постигнеш много голям сева̄б! В един хадӣс-и шерӣф се казва: (За онзи, който е пропуснал един нама̄з и е умрял преди да го навакса, ще бъдат отворени седемдесет прозорци от Ада и ще бъде измъчван до Деня на възкресението.) Онзи, който умишлено пропусне един нама̄з и не страда за това, ще напусне исляма или ще умре като неверник. А какво ли би могло да се каже за онези, които дори и не се сещат за него и не го приемат като задължение? Учените от четирите мезхеба единогласно са казали, че всеки, който не отдава значение на нама̄за и не го приема като задължение, става муртед (вероотстъпник). Хазрети Абдулганӣ Наблюсӣ – в книгата “Хадӣкатун недиййе”, в частта отнасяща се за злините, причинени от езика – казва: “Онзи, който не кланя съзнателно намаза и не иска да навакса, и не се страхува, че ще бъде мъчен за това, напуска исляма, т.е. става вероотстъпник).”

    Как се кланя намаз? Изпълнение на салят (намаз) при мъжете. (видео)

    Прочетете повече за намаза и неговите условия, чрез кликване върху книгата:

  • Шестте качества на съществуването на Аллаху теаля – СЪФАТ-И ЗАТИЙЙЕ

    Съфат-и затиййе или качествата на съществуването на Аллаху азим-уш-шан, които са ваджиб т.е. задължителни да знаем като мюсюлмани, са шест:

    1. Вюджуд-  Аллаху азим-уш-шан съществува. Съществуването на Аллаху азим-уш-шан е от само себе Си. Не е обект на време и пространство. Преди да създаде местата и пространството Той съществуваше. Защото Той е Независим от каквато и да е нужда. Какъвто е бил Аллаху теаля преди да създаде всичко, такъв е и сега и ще остане такъв вечно. [т.е. нищо от Неговото същество няма да се промени]. Той е ваджиб-ул вюджуд, т.е. съществуването му е задължително.

    2. Къдем– Аллаху азим-уш-шан няма начало. 

    3. Бека– Съществуването на Аллаху азим-уш-шан няма край. Той е ваджиб-ул вюджуд. Доказателството по пътя на преданието е трети айет на сура Хадид. Доказателството по пътя на разума е че ако имаше начало и край, Аллах трябваше да е бил сътворен, което се равнява на това, че е безсилен и нуждаещ се, а безсилният и нуждаещият се не би могъл да сътвори нищо. Това е немислимо за Аллаху азим-уш-шан.

     ­4. Вахданиййет- Аллаху азим-уш-шан в Своите същност, качества и дела няма съдружници и подобни Нему. Доказателството по пътя на преданието е първи айет на сура Ихляс. Доказателството по пътя на разума е че ако имаше съдружник, то световете щяха да изчезнат. Единият щеше да пожелае сътворението на нещо, а другият нямаше посредством, което щеше да възникне сблъсък по между им.

    5. Мухалефетун-лилхавадис- Аллаху азим-уш-шан в Своите същност и качества не прилича на нито едно създание. Доказателството по пътя на преданието е единадесети айет на сура Шура. Доказателството по пътя на разума е че ако не притежаваше тези качества, Той щеше да е безсилен и нуждаещ се, а безсилието и нуждата са немислими за Аллаху азим-уш-шан.

    ­ 6. Къям би-нефсихи- Аллаху азим-уш-шан не се нуждае от нищо и никого в Своите същност, качества и дела. Доказателството по пътя на преданието е последният айет на сура Мухаммед “алейхисселям”. Доказателството по пътя на разума е че ако не притежаваше тези качества, Той щеше да е безсилен и нуждаещ се, а безсилието и нуждата са немислими за Аллаху азим-уш-шан.

    из “Мързакл-ъ илмихал”

  • Какво означава Уахабизм или Вехабизъм?

    Wahhabi Movement
    Основателя Мухаммед ибн-и Абд ал Вехаб – 1792г.

       От арабски: وهابية‎ Wahhabiya е ултраконсервативно реформаторско движение, причисляващо себе си погрешно към сунитския ислям, от 18 век и доминираща форма на исляма из целия Арабския полуостров (най-вече Саудитска Арабия и Катар), малки части от Африка и Западен Ирак. По българските земи се появяват след падането на Комунистическия режим през 1989г. След падането на желязната завеса суудитски агенти представящи се за шейхове, започват кампания за вербуване на младежи от помашките села и градове и финансиране за поправка на джамии, най-често в средните и западни Родопи, под наслов “Подпомагане на мюсюлманите от бившия комунистически блог”. Изпращайки ги на безплатни обучения в Мединския университет, където са били обгрижвани със всички екстри. След края на обучението си, много от тези млади дипломирани младежи биват обвързвани със заплата, като задачата им е да се завърнат по родните места и да започнат преподаване на “Новото знание”- уехабизъм или салафизъм, но представяйки го за сунизъм.]

       Това е ново религиозно движение е определяно като ислямски фундаментализъм, търсещо “да се върне към ранните основополагащи източници на исляма – Корана и хадисите” или по точно да затрие останалите два източника в исляма: “Иджма”– (единодушните устави на Есхаб-ъ керим, Табиин и Тебе-и табиин) и “Къяс-ъ фукаха”– (Смисълът на Коран-и керим, разтълкуван от сунитските (или ехлисуннитските) учени).

       Последователите му биват наричани уахабити, но самите те смятат това название за обидно и предпочитат да се наричат “мууаххидун” (тоест изповядващи единството на Бога, поддръжници на учението таухид). Въпреки че не признават ученията на ислямските учени те последват отклонения учен ибн-и Темиййа, който е осъждан на два пъти (със затвор и заточение) по Шериатските закони през 13-и век, за разпространение на отклонени устави.

       Понятието уахабизъм често се използва взаимозаменяемо със салафизъм, но всъщност уахабитите използват наименованието салафизъм, като камуфлаж, за да се прикрият.

       Основоположник на уахабизма е “шейх” Мухаммад ибн Абд ал-Уахаб, който се отклонява от от суннитския път, посредством попадане в проект на британските шпионски служби от отдел “Министерство на колониите” действащи на територията на Османската империя, ставайки лесна плячка за тях, поради своята наивност, слаби познания в религията и слабост към земните удоволствия.

       Британската империя, инвестирайки тонове злато, основава това движение за да всее раздор между мюсюлманите. След краха на Османската империя, чрез основаване на Суудитската държава, поставяйки на кралския трон своите “верни приятели”[слуги]- фамилията Сууд, англичаните продължават да изпълнението на този коварен проект на разединение на мюсюлманската общност и до ден днешен, посредством вливане на милиарди долари, за разпространението на това течение из цял свят.

    (вижте книгата “Признанията на английския шпионин”)LankaWeb – Is Islamic imperialism & Christian-West controlled Wahhabi incursions one & the same?

  • Ширк ли е да се иска помощ от умрелите?

    Въпрос: Уехабиите [селефиите, недждиите т.е последователите на сектата на Мухаммед Абдулвехаб, управляваща суудитската държава в наши дни] твърдят, че да се посещават турбетата и да се иска помощ и застъпничество от енбиите и евлиите (ислямските учени) е било ширк. Това искане на помощ и застъпничество превръща ли се в съдружаване на Аллах? 

    Отговор:

    Ха̀ша̀, това съвсем не е така! Да се иска такова застъпничество [т.е да се прави дуа] не може да се нарече съдружаване, т.е. ширк. Това искане е същото, като това да се чака дъжд от Аллаху теа̀ля посредством облаците или при вземане на лекарство, да се чака изцеление от Аллаху теа̀ля. Същото е и, когато се използват причините за постигне победа [като бомби, ракети и самолети] във война. Това са все причини. Аллаху теа̀ля създава всичко посредством някъква причина. Да се придържаме към причините не е ширк, а заповед на ислямската религия. Всички пророци се придържаха към причините. Така, както изготвяйки оръжия се очаква победа от Аллаху теаля във войните, така и за да приеме дуите, е нужно сърцето да се обвърже с душите на пейгамберите и евлиите. 

    Не можем да кажем че, използвайки радиоапарата, чрез който уловяме създадените от Аллаху теаля електромагнитни вълни, ние оставяме на страна могъществото на Аллах и се доверяваме на една кутия. Защото, Даващият качествата и силите на частите, които се намират в радиоапарата, е Аллаху теаля. 

    Аллаху теаля е прикрил Своята мощ във всяко едно нещо. Мюшрикът (идолопоклонникът) се прекланя на идоли и не мисли за Аллах. А мюсюлманинът мисли за Аллаху теаля (Даващият въздействие и уникална сила на съществата и причините) и очаква желаните неща от Него. Всичко, което получи си знае, че идва от Него. Праведните мюсюлмани приемат значението на 5-и айет на сура Ал-Фатиха (Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем) по следния начин: (Я, Рабби, за да постигна желаните си нужди на земята, се захващам за причините водещи до тях, и се моля за помощ от Твоите любими раби. Докато правя това, аз вярвам че Даващият и Създаващият желанията си единствен Ти. Всичко което очаквам, го очаквам само от Теб). 

    Евлиите (любимите раби на Аллаху теаля), също като пророците нямат знания от неведомото. Знаят и казват нещо, само и единствено, ако Аллаху теаля им е съобщил. 

    Евлията не може да създаде нещо несъществуващо, нито да унищожи нещо съществуващо. Не може също да даде ръзък (препитание) на друг, да създаде дете или да премахва болест. Именно поради това не е джаиз (позволено), да се прави адак (колене на жертвено животно) за някой евлия и да се чака сбъдването на желанието от него. Не би имало нищо нередно в това да се направи адак за някой евлия, при условие, че мислейки си, че ни е срам да искаме нещо директно от Аллаху теаля (поради многото ни грехове), посредством този Негов благословен раб, ние искаме нашата дуа да бъде приета.

    Същите тези уехабии казват: Ширк е да се каже “Еди кое си лекарство повлия добре на болестта ми” или “Терорисът уби детето” [изхождайки от буквалната логика]. Да, така е Убиващият и Съживяващият е единствено Аллах “джелле джеллялуху”. В Коран-и керим по смисъл се казва: 

    (Аллах убива човека, когато смъртта настъпи) [Зумер 42]

    Да се каже “Азраил уби еди-кой си” или “отне душата му” също е метафора. И Убиващият и Изцеляващият е Аллаху теаля. В сура Шуара 80 се казва: (…и ако се разболея, Той ми дава изцеление…)

    Дженаб-и Хак съдава всяко нещо посредством причина. Той би могъл да изцелява и без лекарство, но го е сторил една причина за излекуване. Ако един мюсюлманин знае, че Създателят и Изцелителят на всичко е Аллаху теаля, няма да попадне в ширк и грях ако каже например: (Аспиринът ми отне болката) или (Еди-кой си уби еди-кой си) или (Азраил взе душата на баща ми) или (Докторът излекува пациента). Това са все метафори. Такива примери в Коран-и керим са много:

    (Възложеният с отнемането на живота ангел, ви умъртвява) [Седжде 11] 

    (…И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах.) [Ал Имран 49]

    В първото знамение се съобщава, как ангелът отнема живота, а във второто как синът на Мерйем- Иса (И’сус) “алейхисселям” съживява умрелите с позволението на Аллаху теаля. Също така, когато бъде поискана помощ от евлиите, те помагат с позволението на Аллаху теаля. Защо изобщо ли някои мюсюлмани се съмняват относно безкрайната мощ и силата на Аллаху теаля?

  • В какво е нужно да вярваме, за да не ни напусне вярата?

    В книгата “Мъзраклъ Илмихал”(стр. 21) се казва:

    “За да не ни напусне вярата, трябва да обърнем внимание на шест неща:

    1. Ние вярваме в неведомото (гайб).Нашата вяра е в невидимия свят, а невъв видимия. Не сме виждали с очи Аллаху азим-уш-шан, но вярваме сякаш сме Го виждали и нямаме никакво съмнение в това.

    2. На земята и небесата, сред хората, джиновете, меляикетата и пейгам-
    берите “алейхимуссалевату веттеслимат” никой не знае неведомото. Само
    Аллаху азим-уш-шан го знае и известява на онези, които пожелае и колкото пожелае. [Неведоми са неща, които не биха могли да бъдат разбрани чрез сетивни органи или изчисления и опити. За неведомото имат знания само онези, на които Той е известил].
    3. Трябва да приемаме харама за харам и да вярваме по този начин.
    4. Трябва да приемаме халяла за халял и да вярваме по този начин.
    5. Винаги трябва да се боим от наказанието на Аллаху азим-уш-шан и да
    не сме сигурни, че ще го избегнем.
    6. Колкото и да е грешен даден човек, не бива да губи надежда в милостта на Аллаху азим-уш-шан.

    Ако някой не притежава едно от тези шест условия или с други думи, притежава само пет от тях, а едното липсва, вярата му в исляма се превръща в несъстоятелна.”

  • Модата четене на “превод на Коран”…

    Мисионерски събор

      …Опитите за всяване на разединиение между мюсюлманите, инициирани от страна на християнските издатели в Османската държава, чрез техните кампании за “превод на Корана”, са били подложени на тежка критика от обществото през 1924 г. На фона на разпространяваните книги с преводи и меали на Корана, тогавашният Диянет (министерството по религиозните въпроси) в новооснованата турска държава, не е останал безразличен към тези събития и е публикувал следната декларация, целяща пробуждането на мюсюлманския народ.

    Декларацията на Диянета, обобщена в 6 точки, гласи:

    1– Вихрушката от разпространението на новопреведени копия на Корана е крайно вредна дейност, започната веднага след провъзгласяването на Втората конституционна монархия (през 1908г.).

    2 – Преди Втората конституция, османската държава държеше религиозните публикации под контрол и категорично не допускаше разпространяването на фалшиви, лъжливи и неавтентични ислямски книги, преводи и тефсири на Коран-и керим.

    3– След Втората конституция някои злонамерени хора, немюсюлмани, се възползваха от свободата на печата и започнаха да публикуват “преводи на Корана”, съответстващи на техните коварни цели.

    4– Да се каже “Коран на турски език” е кюфр (отнема имана, човек става неверник)! Коранът е божествен! Превода на Корана е невъзможен.

    5– Инициаторите за разпространението на “преводи на Корана”, са имали за цел да поставят началото на едно реформаторското движение в ислямския свят. Всъщност те успяха и постигнаха това.

    6– Тези опити да се преподава исляма на младите хора и населението, посредством преводите и меалите (книги със смисловото значение) на Корана е изключително погрешен и вреден метод. Ислямската религия се научава не от превода на Корана, а от книгите по илмихал (акаид, фикх, етика), написани за общността, от страна на ислямските учени!”

    Кои са хората (писателите), които са превеждали Корана по онова време? Нека видим…

    – Юмер Ръза Догрул (тур. Ömer Rıza Doğrul), който с парите от преводите, всяка вечер е черпел с алкохолни питиета своите приятели в местната кръчма (факт!)…

    * Исмаил Хаккъ Балтаджъоглу (тур. İsmail Hakkı Baltacıoğlu), който дори не владеел арабския език (факт!)…

    * Абдулбаки Гюолпънарлъ (тур. Abdülbaki Gölpınarlı), който години след като разпродаде преводите си заяви, че е последовател на сектата Рафизийе (факт!)… Списъкът с подобни “учени-подбудители(!)” съвсем не спира до тук…

      Един от големите учени на Анадола- имам Биргиви “рахимехуллах”, съобщава следните хадис-и шерифи свързани именно с тази тема. Той казва: “Ако някой придаде смисъл на книгата на Аллах, посредством собствения си разум и виждане, дори и да е познал смисъла, пак ще е постъпил грешно.” и “Който разяснява Коран-и керим на собствена глава с лично виждане, без има необходимите знания за това, да се подготви за своето място в Джехеннема!”

       Шейх-ул ислям Мустафа Сабри ефенди- един от големите ислямски учени от последните времена на Османската държава- в книгата си “Mes’eletü Tercümeti’l-Kur’an”, разяснява тайните и коварните намерения скрити зад модата наречена “превод на Коран” и плановете им как да унищожат нашата религия отвътре. Тази книга е издадена от книгоиздателство “Бедир”. В наши дни, днешният Диянет в Турция раздава на хората безплатно тефсири (книги със смисъла на Коран-и керим) под предтекст- “борба с мисионерите” !?!?. Не ви ли се струва “малко” странно това…?

    източник: Aile/Mehmet Oruc