Blog
-
Байрам и курбан
Въпрос: Ако хилялът (новата месечина) на рамазан или курбан байрама се видят, от която и да е точка по света, считат ли се за видени във всички страни? А, ако не се е видял хилялът и са обявили за байрам, денят преди байрама, заколените курбани на този ден приемат ли се?
Отговор: Поместеното предание в книгата “Ислямска нравственост”, взето от базовата книга на ханефитския мезхеб по фъкъх “Редд-ул мухтар” на хазрети Ибни Абидин “рахметуллахи алейх”, се казва:
Ако се изчисли по правилен начин, не би било трудно да се установи изгревът на новия хилял, защото в законите на Аллаху теаля не съществува и частичка неточност. Луната изгрява в часа съобщен от изчисленията, като не закъснява дори секунда. Да се празнува байрам, един ден по- рано от изчисленията, е неприемливо спрямо науката, защото не е възможно новата луна да бъде видяна преди изчислената дата. Изгряването на луната е досъщо като изгряването на слънцето. Да се каже “Аз видях слънцето да изгрява преди изчисленото време”, е неприемливо. Слънцето винаги изгрява в определеното от календарите точно време. Не е възможно да изгрее по- рано, но е възможно, ако е облачно, да няма видимост и да не се види. По същият начин е и започването на месеците. Хилялът изгрява в точно определеният, чрез изчисления, ден и час, но точно в него ден е възможно да не може да се види. Религията ни взема на впредвид виждането на изгрева, а не неговия изгрев. Не може да се обяви за байрам денят, който е изчлислен със измервателните уреди. Затова и когато рамазанският хилял се види, в която и да е точка по света, започването на дните за говеене и за рамазанския байрам стават ясни и датите им са едни и същи във всички страни. В един хадис-и шериф се казва:
На местата където денят на курбан байрама се определя според изчисления, и не се знае шериатско установения байрам, мислейки, че е байрам, заколените от мюсюлманите курбани на арефе стават сахих (действителни). За да се постъпи предпазливо при извършването на този ибадет, курбаните трябва винаги да се колят през втория ден от изчисления в календарите байрамски ден.
-
Месец рамазан е време за истигфар
В книгите си ислямските учени са казали:Всеки един от дните на месец рамазан е празник за мюсюлманите. Възползвалият се от тези дни, би прекарал цяла една година изпълнена с берекет. През петъчните дни и всички дни на рамазан мъченията на всички, включително и на неверниците, спират.
Така както една перална машина изпира поставените в нея мръсни дрехи, така и месец рамазан изчиства говеещите през него. Чистенето започва от първия ден- а на последния ден, говелият цял месец мюсюлманин вече се е превърнал в бляскаво чист. След като приключи рамазана, замърсяването на сърцето започва наново. През този месец трябва да се отправя следната дуа:
“Я Рабби, причисли ни към онези, за които месец рамазан ще се застъпи в Съдния ден! Приеми нашия орудж! Причисли ни към онези Твои раби, които си Опростил през този месец!”
Месец рамазан ни дава малко неразположеност и дискомфорт. Така е! Но нали предназначението на ибадетите (служенията) е именно разкрият безсилието и нуждата на вярващия. През нощта Регаиб, Аллаху теаля дарява много благодат и приема дуите.
С какво тогава се различава тя от месец рамазан?
За онзи, който извършва ибадети и се предпазва от харами през месец рамазан, му би била отдадена възможността да продължи с извършването на тези неща през цялата следваща година. Възможно ли един на̀кит да бъде опазен, чрез завиване в тютюнова хартия? -Разбира се че не! Нужно е да бъде сложен в красива кутия за накити. Ето затова и шабан, шеввал и месеците за хадж са като ценни кутии за накити, опазващи месец рамазан.
Последващите исляма биха последвали приятелите на Аллаху теаля, т.е. нашия любим Пейгамбер “алейхиселяту ве селям” и неговите наследници- ислямските учени “рахметуллахи алейхим еджмаин”. А онези, които последват своите нефсове, с това си деяние, те ще са последвали Неговите врагове. През този месец трябва да се прави много истигфар [да се изрича по много естагфируллах]. Истигфарът е лек и изцеление и за земния, и за отвъдния ни живот. Всеки ден трябва да се изрича по 100 пъти следната дуа,
(Естагфируллахел азъйм еллези ля иляхе илля хуввел хаййел каййу̀ме ве ету̀бу илейх).
Затова че в наши дни за начало на месец рамазан се приема посочена дата от таквимите (календарите), първият и последният му ден остават съмнителни [т.е. може да не съвпадат със изгрева на новата луна]. Поради това големият ислямски учен сеййид Абдулхаким Арваси “рахметуллахи алейх” е казал, (След рамазан-ъ шериф трябва да се говее два дена ка’за орудж) [т.е. след байрамските дни, когато имаме възможност, да говеем още два дена, като възнамерим за последни два пропуснати оруджа през месец рамазан, с което да си подсигурим цялостното говеене през рамазан]. В книгата за фетви Кадъхан се казва, (Ако се започне едномесечно говеене, базирайки се на календар, началото и края на рамазан биха били съмнителни. Има вероятност да е започнато да се говее един ден преди началото на рамазан или на втория ден или да е съвпаднало точно на началния ден. В първия случай, би започнал в деня, преди началото на месеца, поради което байрама би бил празнуван [преждевременно] в последния ден на рамазан. Във втория случай, няма да е говяно през първия ден, което означава, че ще бъде говяно през първия ден на байрама. И при двата случая ще се е говяло 28 дена, затова след байрама трябва да се говеят два дена ка’за орудж. В третия случай, съвпадането на началния и крайния ден, с дните от таквимите, е съмнително. Поради това, че в такива съмнителни дни оруджът не става сахих (действителен), след байрама трябва да се говее два дена ка’за орудж).
***
Ислямските учени казват:
През този месец стана фарз- да се говее орудж, и суннет- да се кланя теравих. Рамазан означава изгаряне. Този месец изгаря греховете на говеещите и покаялите се. През рамазан добротата, изобилието и берекетът са навсякъде. Този месец е месецът на търпението. Който прояви търпение (сабр), ще получи отплата за това, в пъти повече. Аллаху теаля би го дарил с Дженнет. Ако през този месец работодателите окажат лекота на говеещите си служители, Аллаху теаля ще ги опази от мъчения. На прочелия една страница от Коран-и керим през месец рамазан, ще се даде севаб, колкото сто нафиле хаджа.
За това, че Аллаху теаля е много милостив и обичащ много да опрощава, за да изтрие греховете които извършваме между намазите, е заповядал кланянето на намазите в петте им времена. Освен това, създавайки петъчния ден (джума’), през него Той приема направените от нас дуи и изтрива греховете и грешките, които сме допуснали през изминалата седмица. Заради достойнството на рамазан, в продължение на цял месец, гробните мъчения спират, дори и тези на неверниците. Няма мъчения за никой. Отделно на това, Аллаху теаля приема дуите, отправени през благословените нощи.
Рамазан-ъ шериф е такъв месец, че е присъщ само на общността на Мухаммед “алейхисселям”. Хазрет-и Али “радияллаху анх” е казал (Ако Аллаху теаля не беше пожелал и предвидил да опрости този уммет [тази общност], нямаше да подари рамазан-ъ шериф на мюсюлманите).
Месец рамазан е едно от най-големите блага. Опрощението и благата през него са в изобилие. Единият му ден е равностоен на 1000 дни. За фарзовете му [задължителните ибадети] се дава севаб умножен по 70, а за нафиле ибадетите- колкото за фарзовете през другите месеци. На всичкото това, в него се намира нощта Кадр, равняваща се на 1000 месеца. Всеки един ден от този месец е като байрам, защото през всеки един от тези дни стотици хиляди мюсюлмани биват опростени и отправяни към Дженнета.
Рамазан е толкова благороден месец, че се застъпва за всички грехове и непременно ги изчиства. До края на байрама, говеещият мюсюлманин става изящно чист.
Макар и Аллаху теаля да е известил севаба на всеки ибадет, Той не е известил севаба на рамазан, т.е. не е казал (Севабът на оруджа е еди колко си…). Покрил го е за да ни даде въздаде щедро, когато ще имаме най-голяма нужда от севаб.
Всеки ден на рамазан-ъ шериф е байрам. Годината на онези, които оценят и се възползват пълноценно от тези дни, би преминала изпълнена с берекет.
По време на рамазан-ъ шериф, Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” освобождаваше военно-пленниците и даваше всичко, което му бяха поискали. На извършващите добри дела и ибадети през този месец, би се отдало да продължат да ги извършват през цялата година. А онези, които проявяват неуважение към него и вършат грехове, биха продължили да извършват грехове през цялата година.
Този месец трябва да се приеме за много ценна възможност и за спечелването на безкрайния живот посредством извършването на колкото се може повече ибадети. Трябва да се правят нещата, от които Аллаху теаля ще е доволен. Този месец трябва да се знае за ценна възможност за спечелването на безкрайния отвъден живот.
Докато се говее трябва да се страни от греховете. Така както трябва да пазим от грехове нашите очите и език, така трябва да опазваме и нашите уши. Защото за това че е грях да се говорят неща, които са харам, би станало грях и да се слушат такива неща. Нужно е да се опазват и останалите органи. Вършещият харами, заедно с което говее орудж е, като един болен човек, който вместо да приема лекарство, пие отрова. Това е защото грехът е като отрова. Той унищожава севаба на нашите ибадети.
След като се извърши грях или нещо лошо, човек трябва незабавно да направи товбе ( т.е. да се покая), след това да направи нещо добро на някого и да започне редовно да извършва ибадети.В хадис-и шериф се казва: (Когато извършиш грях, веднага след него направи нещо добро, извърши един севаб, за да може да унищожи този грях!) [Бейхеки]
(Където и да си, в каквото и положение да си, страхувай се от Аллах и лошотията незабавно направи добро, за да може то да я унищожи!) [Тирмизи]
В Коран-и керим, по смисъл, се казва:
(…Несъмнено добрините премахват злините…) [Худ 114]
Добрини трябва да се правят на всички, без да се гледа дали те са добри или лоши! Да се помага на немощните, възрастните и нуждаещите се хора е една от заповедите на нашата религия. В хадис-и шериф се казва: (Почерпилият с нещо своя брат мюсюлманин, все едно е почерпил Аллаху теаля.) [Теберани]
(Ако един младеж окаже почест на един възрастен човек, поради старостта му, когато този младеж остарее Аллаху теаля ще създаде за него младежи, които да му слугуват) [Тирмизи]
Да се прави добрини на хората е голям севаб. В хадис-и шериф се казва: (Всички хора са като членовете на семейството на Аллаху теаля. Най- обичаният от Аллаху теаля сред тях е онзи, който е най-полезен за останалите [хора] от Неговото домакинство. А най-не обичаният от Аллаху теаля е онзи, който не прави добрини на останалите от Неговото семейство) [Беззар]
(Няма по-добро нещо от следните две неща: да се вярва в Аллах да се вършат добрини на Неговите раби. И няма по-лошо нещо от следните две неща: да се съдружава на Аллах (ширк) и да се прави зулум на хората) [Дейлеми]
(Най-добър е онзи, от когото винаги се очакват добрини) [Тирмизи]
(Правенето на добро удължава живота) [Таберани]
(На който му бъде направена добрина, да споменава тази добрина! Да се споменава добрината е шюкюр (отблагодаряване), а покриването на добрината е неблагодаряване.) [Ебу Давуд]
-
Месец рамазан по османско време…
Как е преминавал месец рамазан по времето на последния халифат на земята- османската империя преди 1923-та година?
След 29-ия ден на месец шабан муеззините или праведните мюсюлмани са се качвали по минаретата и високи места за да наблюдават дали е изгряла новият хилял (месечина) на месец рамазан. Това се е правило във всички населени места на държавата. На онези които първи съобщавали за видяната месечина се давало традиционно по 150 гроша. Благовестителите осведомявали кадията, който от своя страна е обявявал настъпването на рамазана. На много места из населените места е имало оръдия с топове и посредством гърмежи са оповестявали за настъпилото събитие на всички. Още същата нощ мюсюлманите са се събирали на теравих и така започвал месец рамазан. Тогава теравихът се е кланял много по-бавно и себеотдадено, всравнение със сега. На всеки четири рекята се е правил кратък отдих, през който се е изпълнявал зикир. През целия месец в джамиите са се правили поучителни ваазове (проповеди). Медресетата са били разпускани на рамазанска ваканция, а талебетата (учениците) са се разотивали по родните места, където са предавали придобитите знания на тамошните си съжители. [Тази ваканция, която е била през “трите месеца” е била еквивалентна на лятната ваканция в наши дни]. По завидните от тези талебета в началото на “трите месеца” (реджеб-шабан-рамазан) са били разпращани в различните региони на империята, за да практикуват научените си знания, да помагат на хората в религиозните въпроси, да водят намазите в джамиите, да правят насихати… Хората от своя страна събирали и им давали пари като отплата и така това начинание е ставало нещо като платен стаж за тези млади учени, от което се е облагодетелствал и народа. Тази традиция се е наричала “Джерре чъкмак” или преведено- “заминаване на стаж”.През дните на рамазана хората са работели както обикновено. Те са жънели, копаели нивите,… войниците са ходели на походи, воювали са… т.е. ежедневните задължения не са секвали ни най-малко. Държавата е правила всичко възможно за да улесни оруджа на населението. Работното време на държавните служители е било облекчено: от обедния намаз до икиндия,… и то през ден и на смени.
В османската империя даването на ифтар на близки и познати се е считало за голям и много важен ибадет. По време на целия рамазан вратите на всички къщи са били широко отворени във времето около ифтар, като по този начин всеки е можел да влезе и да яде в която къща си пожелае. Бедните и бездомни хора са влизали в тях и са били посрещани с голяма грижовност. Нито един домакин не е питал кой и от къде е незнайният му гост. По-богатите всяка нощ организирали обществени ифтари. Вратите на конаците им са били отворени чак до сахур. Всеки е влизал там и ядял колкото си пожелае. Пашите и заможните хора са изпращали разузнавачи из кварталите за да намират бедни хора за да ги поканят на ифтара. Османските султани са отивали на ифтари в домовете на своите паши и валии, изненадващо, без предупреждение. В сарая всяка нощ се организирали ифтари. Първата нощ са били канени ислямските учени, следващата- ваизите, след това ходжите и най-накрая държавниците (влючително и най-високопоставените), т.е. в османско време ислямските учени са били на изключително висока почит. Когато някои от заможните са откриели нуждаещи се хора, те са изпращали на тези семейства най-различни подаръци и храни. Повечето богаташи са давали зекятите си през този месец. Онези, които не са говеели поради болест, никога не са се хранели на улицата или пред говеещи хора. Това са го спазваха дори и немюсюлманските поданици. Не се е излагала никаква храна по витрините на магазините, прибирали са ги вътре, за да не съблазняват минувачите. Всички са използвали тъмни и плътни торби, за да не се вижда каква храна се носи в тях. 
Друга традиция е било на дошлите за ифтар да се дават подаръци и пари. Това се наричало “диш кирасъ” (наем за зъби), т.е. давали са се пари като отплата за предполагаемото износване на зъбите на гостите по време на гощавката, с други думи домакинът е давал отплата за това че гостът му е изхабил своите зъби за да изяде предложената от него храна. (Забележете каква съвършенна прецизност са притежавали само)!Мухмуд паша, везирът на Фатих Султан Мехмед Хан, всяка нощ е организирал ифтари. Тогава е било много популярно да се гощава с пиляф (ориз) с нахут. Махмуд паша е слагал в ястието стотици златни предмети с формата на нахут и ги е предлагал на гостите. Гостите са ядели внимателно, за да не погълнат златото.
Веднъж султан Азиз – без да предупреди – е отишъл на ифтар в къщата на Юсуф Кямил паша. След ифтара съпругата на пашата, Зейнеб Кямил ханъмефенди, му подготвил “диш кирасъ”… В една златна паница е поставила всичко, което притежава, включително и документите за притежаваните от нея недвижими имоти. Когато е била подадена паницата на султана и е видял това, очите му са се насълзили. Той взел подаръка, поставил върху него безценните си аполети и е подарил цялото съдържание на домакините. С тези средства по-късно е била построена джамията Зейнеб Кямил в Истанбул.
Съществуват безброй много такива подобни менкибета…
Всички османски султани са били изключително отдадени на религията. Сред тях е имало и големи ислямски учени и евлии, притежатели на керамети. Кераметите (свръх естествени явления) на Мурад I-ви (Хюдавендигяр), султан Селим I-ви (Явуз), султан Сюлейман I-ви (Великолепния), Махмуд II-ри (Адли) и Абдулхамид II-ри са всеизвестни. Последният султан на Османската империя, Вахдеттин Хан например, е бил по-голям учен по фъкъх дори и от шейх-ул-исляма по онова време- Сабри ефенди.
Сред султаните е имало и по-слаби личности, като Мустафа I, Мурад V и Решад, но те са били слаби в качеството си на лидери, които са нямали нужните качества за да водят империята, но в религиозно отношение те също са били много добре обучени.
-
Намаз
[huge_it_video_player id=”7″] -
Определения за хубавия нрав
“Всяка сграда си има основа. Основата на исляма е добрата нравственост.”
„Лошият нрав е нещо толкова лошо, че от извършените с него, множество добри дела нямат никаква полза. Добрият нрав е толкова хубаво нещо, че греховете, извършени с него биват опростени.”
“Всички хора, които са се издигнали сред обществото, са се издигнали именно заради добрия си нрав.”
„Добър нрав означава усмихнато лице, щедрост и това да не се разстройват (унижават) хората“.
“Добрият нрав означава да се опитваш да правиш добро на хората и по време на богатство и по време на бедност.”
“Добрият нрав означава да не се караш с никого и да не говориш зад гърба на друг.”
“Добрият нрав е да не притесняваш и огорчаваш никого и да търпиш притесненията, идващи от тях.”
„Добрият нрав означава да се задоволяваме с това, което идва от Аллах. Тоест, да преме че и доброто, и лошото са изпратени от Аллах, да се отблагодаряваме за благословиите и да изтърпяваме трудностите.”
“Най-ниското ниво на добрите нрави е да се изтърпяват наличните трудности, да не се очакват облаги за нашите добри дела и да се проявява състрадание към всички хора.”
“Добрият нрав означава да отбягваме харамите и да търсим халалите, да се разбираме добре, както с семействата ни, така и с останалите хора.”
„Добрият нрав е, мислейки за Създателя ни, да толерираме хората и да бъдем търпеливи към техните проблеми“.
-
Величието на Аллаху теаля
Всичко, което Аллаху теаля е създал в големия алем или големия Свят (небесата, галактиките, съзвездията, планетите, звездите, земята и всичко намиращо се в тях…), е създал и в човешкото тяло, наречено още малкия алем или малкия Свят.
В едно от знаменията на Коран-и керим (по смисъл) се казва:
(За онези, които вярват в истината, по земята [във вълните, в моретата, в дърветата, в растенията, в мините, в животните, в които се вижда абсолютната сила, мощ и милост на Аллаху теаля ] и във вашите тела [от рождението ви до смъртта, всички процеси, които протичат във вашите органи и жлези, оставящи ви в изумление] се намират множество тънки доводи за съществуването на Аллах, не виждате ли това? [Виждайки това, не осъзнавате ли съществуването на един Създател?]) [Зарийат 20,21]
Човешките чувства са като излъчващите светлини планети. Ухото и окото разбират осезаемите неща, и съответстват на Слънцето и Луната. Когато човешките органи се разложат след смъртта, те се смесват с почвата. Водата съответства на кръвта и влагата в тялото. Въздухът- на душата и диханието. Огънят- на жлъчката. Вените, са като реките. Черният дроб е като извора на реките, поради това, че те се подхранват от него. В същото време той е и като едно море, защото всичките вени са свързани с него, също както реките се вливат в моретата. Костите са като планините. Планините са стълбовете на земята, а крайниците на човека, като дървета върху нея. Така както от всяко дърво се появяват листа и плодове, така и от всеки крайник се появява и определена работа и изкуство. Космите по тялото са като тревите по земята. Наред с това, чрез своите език и уста човекът е споссобен да издава звуци на всякакви животни и същества. Ето защо във всичко намиращо се в големия Свят, се намира по едно подобие и в така наречения малък Свят- т.е. човека. (Куртуби 4/95)
За да разберем по-добре Всемогъщото и безгранично величие, мощ, сила, знание, прецизност и пр… на АЛЛАХ “джелле джеллялуху”, нека видим какво е сътворил Той в така наречната в научните среди “най-малка единица на живот”- т.е. клетката. Снимката не е анимирана! НАПЪЛНО Е ДЕЙСТВИТЕЛНА! СубханАллах!
-
Позволено ли е човек да се смее много?
Отговор: Много красиво качество е човек да бъде усмихнат, но е мекрух да се смее на глас. В няколко хадис-и шерифа се казва:
“Ако бяхте видели Дженнета и Джехеннема, щяхте да се смеете малко и да плачете много.” (Муслим)
“Ако знаехте онова, което знам аз, щяхте да се смеете малко и да плачете много.” (Бухари)
“Многото смях убива сърцето и занижава стойността на мюсюлманина.” (Тирмизи)
“На място би било да се чуди на онзи, който се смее на глас без да знае дали Аллаху теаля е доволен от него или не.” (Е. Нуайм)
“Смехът в месджида е тъмнина в гроба.” (Дейлеми)
“Да се смеят малко, да плачат много!” (Тевбе: 82)
Расулюллах запита Джебраил “алейхисселям”, защо Микяил “алейхисселям” не се смее. Джебраил “алейхисселям” отговори:
“Откакто е сътворен Джехеннемът, (от тогава) той не се е разсмивал.” (И. Ахмед)
Хазрети Омер е казал: “Многото смях руши внушителността на човека, а онзи, който се шегува много, бива омаловажаван.”
Имам Ебу Ханифе е казал: “През живота си се засмях само ведниж, за което съжалявам.”
Яхия бин Муаз е казал: “Четири неща трябва да възпират мюсюлманина от смях: Ахиретските дела, трудностите за препитанието, мъките, породени от греховете и болката, причинена от белите.”
Когато хазрети Хасен-и Басри е видял младеж да се смее на глас, го попитал: “Синко, нима премина моста Сърат или получи гаранция за влизане в Дженнета, че се смееш така?” Оттогава насетне този младеж не бе видян да се засмее напразно!
Три неща карат сърцето да закоравее:
1 – Да се говори без да има нужда;
2 – Да се яде без да се усеща глад;
3 – Да се смее без някаква причина.
-
Най-забележителните учени и евлии в исляма (първи том)
Най-забележителните учени и евлии в исляма
(първи том)Това е поредица от автобиографични книги, представящи моменти от житейскте истории на най-забежителните ислямски учени и евлии. В този първи том се разглеждат биографиите на: Вейсел Карани, Хасен-и Басри, Рабия-и Адвиййе, Омер бин Абдулазиз, Имам а’зам Ебу Ханифе, Имам Ебу Юсуф, Имам Мухаммед Шейбани, Абдуллах бин Мубарек “рахметуллахи алейхим еджмаин”
[download id=”4455″]
-
Опасно ли е използването на думата “създавам”?
Човекът не създава нищо!Въпрос: В Коран-и керим Аллаху теаля ни известява, че Той е единствения Създател и само Той създава всичко. Може ли да се използва думата “създава” за човек под формата на метафора, например вместо думите “правя, основавам, изграждам”?
Отговор: “Създаване” е определение присъщо единствено и само за Аллах. Да се използва “създател” или “създава” за човек е грешно. Някои хора казват, (Едисън създаде електрическата крушка). Това е грешно! Едисън откри за първи път уреди, като електрическата ампула, фонографа, мегафона. Той не ги е създал, а само е съединил, създадените вече (железни, стъклени и пр.) части и е станал причина за тяхното откриване. В действителност тези уреди са създадени от Аллаху теаля. В хадис-и шериф се казва, (Аллах е Създателят на всяко изкуство и изкуствовед) [Бухари]
Това означава, че Създалият и Едисън, и електрическата ампула, е Аллаху теаля. Освен, че Едисън не е създал електрическата крушка, докато се е превръщал в причина за създаването на новите уреди, той дори не е имал и най-малка представа какво става с неговите ръце, крака, очи и другите сетивни органи, процесите в клетките, сърцето, дробовете и другите органи, как те работят и от какви други елементи се нуждаят. Той не е познавал и структурата на апаратите, които органите използват и намиращите се в тях сили на атоми и протони. Възможно ли е толкова безсилен човек да бъде наречен създател? Разбира се, че не. Създател се нарича само Онзи, който знае и най-малките подробности с най-тънките детайли, и поддържа всички тези процеси, а такъв може да бъде единствено Аллаху теаля. (Сеадет-и ебедиййе/Пълен илмихал)
Категорично, Аллаху теаля няма нито един съдружник в делата си. Създателят на всяко същество е Единствен Той. В Коран-и керим се казва (по смисъл):
(Твоят Господ е единственият Създател) [Араф 54]
(Създател е единствен твоят Господ) [Хиджр 86]
(Създаващият всичко е Аллах.) [Зумер 62]
(Създаващият и вас, и вашите дела е Аллах!) [Саффат 96]
След като Аллаху теаля е заповядал и съобщил ясно в своята книга, че Създател е единствен Той и няма друг посредник в това, да се назове създател за човек, е недопустимо и грешно.
В книгите на ехли суннетските учени се казва:
“Творящият, Създаващият, Даващият полза и вреда, Унищожаващият е само Аллаху теаля.” (Сеадет-и Ебедиййе)
“Мислите, движенията, откритията на хората са все неща създавани и сътворявани от Аллах. Да се нарече създател или творец друг освен Него е поради наличие на невежие. Такова твърдение е абсолютно грешно.” (Биргиви)
“Да се изкажат думи, като “създаде”, “създател”, “аз съм създател”, като определение за човек, са кюфр (т.е. изрази, водещи до неверие и изкарващи от исляма). Не може да се нарича създател друг, освен Аллах. Създател е единствено и само Всевишният Аллах. Не може да се изказва дори и като метафора за изрази, като “извършвам” или “изкарвам на яве”. Ако бъде изречено от някой, без да е имал такова възнамерение, не трябва да се казва, че е влязъл в кюфр [поради това, че е възможно да го е изказал несъзнателно и без такова намерени].”
“Онзи, който изрече думи, желаейки и ясно осъзнавайки, че водят до кюфр (неверие), се превръща в кяфир (неверник). Ако ги изрече несъзнателно, според повечето ислямски алими (учени), също се превръща в кяфир. При желание да се изкаже нещо, но по погрешка се спомене дума, водеща до кюфр, не става кяфир.” (Берика, Ислямска нравственост)
Източници: Книгата на хазрети Ибни Хаджер-и Мекки- Зеважир и Хадика, Берика, Биргиви, Мифтах-ул Дженне, Мектубат-ъ Раббани, Сеадет-и Ебедиййе, Ибни Абидин
-
Позволено ли е да се чете Коран на гробище?
Въпрос:
Един млад духовник уехабия казва: “Не е позволено да се чете Коран на гробищата?” Нима не е сунна да се чете Коран на гробище?Отговор:
Да, това е сунна! В следните три хадис-и шерифа, по смисъл, се казва:(Четете Йасин за вашите мъртъвци) [И. Ахмед]
(Четете сура Йасин. В нея има десет берекета… 1-… 9- Ако бъде изчетена за починал човек, мъчението му намалява…) [Дейлеми]
(Към посещаващия всеки петък гробовете на своите майка, баща или друг [мюсюлманин] и четящ им сура Йасин, Аллаху теаля проявява толкова милост, колкото букви има в сура Йасин) [И.Рафи]
Имам Ахмед бин Ханбел “радияллаху анх” е казал: “Когато влезете в гробище, прочетете сура Фатиха, Кул-еузитата (сурите Нас и Феляк) и сура Ихляс! Подарете севаба от тях на покойниците! Севабът би достигнал до всеки един от тях.”
Нека видим какво се казва по темата в достоверните източници и базови книги в исляма:
В хадис-и шериф се казва: “Ако някой, преминавайки през гробище, изчете 11 пъти сура Ихляс и подари севаба на мъртъвците, ще получи толкова сeваб, колкото е броят на покойниците в него.” (Етфал-ул муслимин – Имам Биргиви)
Да се чете Коран-и керим на гробище е сунна. (Сеййид Ахмед Тахтави)
Да се седне на гробището и да се чете Коран-и керим е джаиз (позволено). (Халеби-и кебир, стр. 496)
Севабът на четения Коран-и керим на гробищата трябва да се подари на мъртъвците. (Фетава-йи Хиндиййе: том 5., стр. 350)
На гробищата могат да се четат на висок или тих глас сура Мулк или други сури. (Захире)
Възнамерилият да бъде чут гласът на Коран-и керим за успокоението на умрелите, чете на висок глас. (Ханиййе)
След като младият уехабия дава примери от неследващия нито един от четерите праведни мезхеба Ибни Теммийе и неговия ученик чомез Ибни Каййъм, както и допълвайки двата хадис-и шерифа, “Не превръщайте гроба ми в байрам” и “Не превръщайте къщите си в гробище, кланяйте намаз в къщите си” той твърди, че четенето на Коран-и керим на гробище е бидат.”
Мухаддисът (ученият по хадис) хазрети Абдулазим-и Мунзири, разяснявайки на хадиса: “Не превръщайте гроба ми в байрам”, е съобщил че смисълът му е, “Не оставяйте посещението на гроба ми за веднъж годишно, като байрама! Опитвайте се да го посещавате по всяко време!” А хадисът “Не превръщайте къщите си в гробище!” означава: “Не оприличавайте къщите си на гробове, некланяйки намаз в тях”, защото на гробища не се кланя намаз. (Ф. Билгилер)
Превод от:
(кликнете върху тази табелка, за да видите оригинала на статията)
