Blog

Какво е мевлид? Наистина ли е бид’ат, както твърдят някои “ходжи”?

Какво означава изразът мевлид?

Мевлид – означава ”рождение”. Рождението на нашия Пейгамбер “алейхиселяту ве селям” е повод за радост и празник за всеки мюсюлманин. Нощта на рождението се нарича мевлид-кандил [кандил= нощ]. Това е нощта между 11-я и 12-я ден на месец реби’ул-еввел. През тази благословенна нощ е роден пророкът изпратен за цялото човечество- Мухаммед Расулюллах “саллялаху алейхи ве селлем”. След нощта кадр, това е следващата най-ценна нощ в исляма. Онези които се радват, че през тази нощ се родил Пейгамберът ни “алейхиселяту ве селям”, биват опростени.

В нощта на годишнината си, Расӯлюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е устройвал угощения на своите саха̄бии (сподвижници) и е разказвал за чудесата по време на своето рождение, както и за миговете от своето детство. Тази традиция е продължила и по време на управлението на хазрети Ебӯ Бекр Съддик “радияллаху анх”, както и след това. Поради това всички мюсюлмани, по цял свят, още от него време всяка година честват тази нощ и се радват, четейки навсякаде касидета (възхвалителни стихове) и спомняйки си Расул-и Екрем “салляллаху алейхи ве селлем”. Ербилският султан Ебу Саид Музаффер-уд-дин Кюркбури бин Зейнеддин Али организираше големи празненства по време на мевлида. Подаряваше дарове и нагощаваше народа.

Четенето, слушането и научаването за свръхестествените явления, състояния и чудеса, случили се по време на рождението на султана на вселената- Мухаммед “алейхисселям”, носи голям севаб през тази нощ. Ислямските учени отдават изключително значение на мевлид-кандил. Хазрети Мевля̄на казва: “Страданията се премахват от местата, където се чете мевлид.” Тази нощ е най-ценната в исляма след нощта Кадр, а според има̄м Ша̄фиӣ и някои от другите големи учени, тя е по-ценна дори и от нощта Кадр.

В книги, като „Ел-мугни“, „Ел-мияр“ и „Тенвиру-л-кулюб“, се споменава, че най-ценната нощ в исляма е нощта на рождението на Султана на двата свята “мир Нему”.

Източник: [Ед-дурер-ул-месун]

Осланяйки се на хадис-и шерифа, (Ако Аллах е дарил някого с изкуството да пише или рецитира, да възхвалява Расулюллах и да опровергава Неговите врагове), в продължение на столетия ислямските учени са писали и чели книги за мевлида. Съществуват многобройни касӣдета, възхваляващи последния пратеник за цялото човечество- Мухаммед “алейхисселя̄м”. Една от най-известните възхвалителни оди (касидета) е тази на Сюлейман Челеби, написана през 15-ти век. Това, че тя е написана след смъртта на Расӯлюллах (алейхисселя̄м), съвсем не означава, че е бид’ат (нововъведение в исляма), поради факта, че самото възхваляване на Слънцето на двата свята “алейхиселяту ве селям” е иба̄дет. Кой може да отрече това? Такива касӣдета могат да се пишат по всяко време. Четенето на мевлид-и шерӣф не е бид’ат- а севаб! Това се прави с цел възпоменаване на рождението на Расӯлюллах “саллялла̄ху алейхи ве селлем”, разказване за неговия живот, ми’ра̄джа (възнесението), също и с цел Той да бъде спомнен и възхвален. Поради имана (вярата) си, всеки мюсюлманин е длъжен да обича много Мухаммед “алейхисселя̄м”. Тази силна обич е признак на зрелия мюсюлманин. В хадӣс-и шерӣфа, предаден от има̄м Буха̄рӣ, се казва:

(Не може да е вярващ онзи, който не ме обича повече от своите майка, баща, дете, и от всички останали)

Не е грях четенето на мевлида, а е грях да се вършат неща, забранени от исляма, по време на мевлид!

В хадӣс-и шерӣф, предаден от Дейлемӣ, Расӯлюллах “алейхиссаля̄ту ве селя̄м” казва:

(Разбира се, че ако някой силно обича дадено нещо, би го споменавал често)

– Ето за това онзи, който обича много Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”, би го споменавал много.

В друг хадӣс-и шерӣф, предаден от Дейлемӣ, Мухаммед “алейхисселя̄м” казва:

(Да се споменават и възпоменават пророците е иба̄дет)

Би било по въздействащо, ако този иба̄дет (мевлидът) се изрича под формата на стихове.

Расӯлюллах “алейхиссаля̄ту ве селя̄м) много е харесвал стиховете Хасса̄н бин Са̄бит “радияллаху анх”. Дори е заповядал в месджида да се постави специален минбер за този поет. Хазрети Хасса̄н се е качвал на този минбер и е четял стихове, възхваляващи Мухаммед “алейхисселя̄м”, както и такива, с които е порицавал неверниците. Нашият любим пейгамбер “алейхиселяту ве селям” е казал (по меал):

(Думите на Хасса̄н са по-ефективни за враговете, отколкото раните нанесени им със стрели от лък)

Източник: [М. Насӣхат]

Два хадис-и шерифа, по този казус, гласят следното:

(Относно възхваляването и опазването на Своя Пратеник, Алла̄ху теа̄ля̄ подкрепя Хасса̄н чрез Рӯху’л-Кудс (т.е. Джебра̄ил “алейхисселя̄м”)) [Бухари]

Расӯлюллах “саллялла̄ху алейхи ве селлем” е харесал много думите на поета и е отправил следната дуа за него:

(Зъбите да не ти опадат!) [Ха̄ким]

Няколко хадис-и шерифа относно стиховете гласят:

(Поезията е такова слово, че красивото е по-красиво, грозното е по-грозно) [Буха̄рӣ]

(Някои стихове без съмнение са явна мъдрост) [Буха̄рӣ]

(Наред с омайващите слова, съществуват и мъдри стихове) [Ебу Давуд]

Уехабитите (или вехабиите) и безмезхебниците- по точно неприемащите четирите праведни мезхеба на сунитите: ханефи, малики, шафи’и и ханбели)- наричат мюсюлманите, които възхваляват Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” и искат неговото застъпничество- мюшрици (съдружаващи). Затова че не нямат основателни доводи за това и не могат да го заявят открито, казват че мевлидът е бид’ат. Как може да е бид’ат, възхваляването на Расулюллах “алйхиселяту ве селям”? От това възхваляване могат да се притесняват само онези, които не обичат Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”, защото Аллаху теаля ясно го възхвалява в Коран-и керим, със следните знамения по меа̄л:

(И те изпратихме, като милост за световете) [Енбия̄: 107]
(И те изпратихме Ние за всички хора само като благовестител и пре-дупредител) [Себе: 28]
(За теб има безкрайна, несвъшваща награда. Ти наистина имаш велик нрав) [Калем: 3-4]
(И ще ти въздаде (много благословии) Твоят Господар, и ще си доволен) [Духа̄: 5]
(Аллах и Неговите ангели благославят със салева̄т Пейгамбера. О, вярващи, и вие го благославяйте със салева̄т [възхвала с почит]!) [Ахза̄б: 56]

[Щом Аллаху теаля въхвалява толкова много Своя любим “алейхисселям”, как може, когато ние- Неговите последователи- го възхваляваме, това да се нарече бид’ат?]

При условие, че не се събират заедно, на едно място, мъже и жени и не се използват музикални уреди и други подобни харами, е мустехаб (харесвано от Расулюллах “алейхиселям”, негова традиция) да се изрази благодарност за тази свята нощ, като се четат салева̄ти и мевлиди в името на задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄, да се раздават сладки храни и шербети и да се извършват добрини. (Хадӣка, Ни’мету-л-кубра̄, М. Насӣхат)

Да се отдава значение на рождените дни е нещо, което християните са научили именно от мюсюлманите.

Има ли доводи в книгите на ислямските учени, че мевлидът е ибадет?

За да съобщят, че четенето на мевлид е ценен иба̄дет, ислямските учени са написали множество книги на различни езици. Десет от тези книги са изброени в книгата „Кешфу-з-зунӯн“. Сред известните книги за мевлид са „Ер-рeдду аля̄ мен енкера кира̄ете-л-мевлиди-н-Небӣ“ на има̄м Суйӯтӣ и „Ен-Ни’мету-л-кубра̄“ на Ибни Хаджер-и Хейтемӣ.

Да се възхвалява Расӯлюллах “саллялла̄ху алейхи ве селлем”, да се изказва че е най-високопоставеният сред всички същества, да се изказват дадените от Аллаху теаля на своя любим високи достойнства и да се иска неговото застъпничество в Съдния ден е голям и ценен ибадет. Противопоставянето на това, не е нищо друго, освен дълбоко невежие и много грозен инат? Не е ли достатъчен за довод 56-о знамение на сӯра Ахза̄б, по меал: (Аллах и Неговите ангели изпълняват салева̄т за Пейгамбера. О, вярващи, изпълнявайте салева̄т и вие!)?

[салеват=възхвала]

Мустехаб е в израз на благодарност за тази нощ да се четат салева̄ти и мевлид в името на задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄, да се раздават сладки и да се вършат добрини. Да се подаряват дрехи и подобни неща на праведните, би било отдаване почит към тази нощ. Голям сева̄б е, ако тези добрини се правят заради задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄. (Ибни Батта̄л Ма̄ликӣ)

Събирането на праведни мюсюлмани в места за мевлид и нахранването на бедни винаги носи севаб. Но ако тези неща се примесят харами, като музикални съпроводи, би станало голям грях (Алля̄ме Захӣруддӣн бин Джа’фер)

Голям сева̄б е на сбирищата за мевлид да се раздава садака и подаръци, да се изразява радост и добро настоение и да се чете мевлид без да се извършат хара̄ми. (Алля̄ме На̄сируддӣн)

Да се организира мевлид, без да се примесват харами е мустехаб (шерха на С. Ибни Ма̄дже)

В една от най-ценните книги на ханефитския мезхеб – „Дурру-л-мухта̄р“, се казва: “Позволено е да се чете мевлид в името на задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄.”
Да се вършат бид’ати при четенето на мевлида съвсем не означава, че и самото четене е бид’ат. Четенето на мевлид в днешно време е съпроводено с многоб-ройни бид’ати. Например: жени и мъже се събират на едно място, дават пре-димство на мевлида пред Кора̄н-и керӣм, използват музикални инструменти. Някои хора изпадат в заблуда, като наричат мевлида бид’ат, вместо да кажат, че гореизброените неща са хара̄м.
Не е правилно да се казва: “Мевлидът е бид’ат”. Правилно е да се каже: “Когато се чете мевлид в днешно време се вършат и много бид’ати.”

източници: (Ед-дурер-ул-месун)

October 26, 2020
Силсиле-и алиййе- златната верига от учени

Какво означава Силсиле-и алиййе?

Значението на думата силсиле, е поредица от взаимно-свързани компоненти, серия от неща, синджир, верига. Мюршид-и кямил-ите (съвършените, узрелите учени в религията) т.е. ислямските учени, евлиите удостояват с иджазет (диплома) и назначават за халифи (наместници), онези от учениците си, които са достигнали ниво, позволяващато да обучават други учени. Те от своя страна също обучават свои ученици и ги удостояват с такава диплома. По този начин се образува силсиле (верига) от учени. Този синджир достига до нашият Пророк “салляллаху алейхи ве селлем”. Синджирът в който се намират учени, като Бехаеддин-и Бухари, Имам Раббани, Мевляна Халид-и Багдади “рахметуллахи теаля алейхим еджмаин”, се нарича Силсиле-и алиййе, т.е. Великото силсиле (поредица от велики ислямски учени). Нарича се още и (Силсилету’з-зехеб), т.е. Златно силсиле (Златна верига).

Ислямските учени не изникват току-така, както гъби из гората или като тревата по поляните. Не може да се бъде наречен ислямски учен, онзи който няма учител и иджазет (диплома, свидетелство). Ислямският учен непременно трябва да е обвързан с силсиле (верига), опиращо се до Расулюллах “алейхиселям”. Например, учени, като хазрети имам Раббани и хазрети Абдулкадир-и Ге’ляни и всички ехл-и суннетски учени, имат ясни учители, които посредством връзката ученик-учител достигат до Расулюллах “салляллаху алейхи веселлем”. Ето защо мюсюлманинът трябва да се обвърже и чете книгите единствено и само на такива учени. Не трябва да се четат книгите на произволни хора, дори и написаното в тях да е вярно. Ако в наши времена не е възможно да открием такъв удостоверен учен, е нужно да търсим книги на учени, които са притежавали иджазет (удостоение), след което ще ги приемем [посредством техните книги], за наши пътеводители в религията.

Различията в днешните силсилета са породени от хора, които въпреки, че не са получили иджазети от своите учители, са поели по различни пътища, т.е. са представили се за част от въпросната верига за да си привлекат последователи. Хазрети имам Раббани “куддисесирух”, още преди 4 века е казал следното:

“Последователите на този възвишен път [исляма], останаха без закрила и намаляха. Затова, че днешните тарикатчии примесиха бид’ати в пътя (исляма) и го разрушиха, ислямски големци, които се бяха вкопчили здраво в суннета на Ресулюллах “салляллаху алейхи веселлем”- останаха неопознати. Поради това невежие и късогледие на повечето от тези тарикатчии, те размесиха бид’ати [нововъведения, заблуди] към този висш пътвъзвишен път и чрез тях се опитаха да спечелят сърцата на общността. Правейки това, те си мислиха, че така обогатяват ислямската религия, но всъщност те се мъчат да разрушат този велик път”. (2/62)

Има ли полза от споменаването на имената на големите учени от Силсиле-и алиййе?

Има множество ползи от това, особенно следните три:

– Става причина за получаване на фейз (т.е.. на духовните знания, идващи от благословенното сърце на нашия Пейгамбер Мухаммед “алейхиселям”, посредством сърцата на евлиите)

– Премахва притесненията и тъгата

– Става причина за осъществяване на нуждите и желанията.

Всички големци от Силсиле-и алиййе ли са били мюршид-и кямили (завършени учени по тасаввуф, притежаващи иджазет [диплом-удостоверение за обучение на други учени]). Но, били ли са те мюджтехиди?

Отговор:

Да. Всеки един от тези големи учени на Силсиле-и алиййе е бил мюршид-и кямил. Същевремменно всички мюршид-и кямил са и мюджтехиди. Например, Имам Раббани и имам Абдулкадир Ге’ляни са също мюджтехиди, така като са имам а’зам Ебу Ханифе и имам Шафии’ “рахметуллахи теаля алейхим еджмаин”.

Както имамите на четирите мезхеба, така и останалите мюджтехиди, са все мюшрид-и кямили. Но тъй като са разпределили своята работа по между си, някои от тях са се прочули в тасаввуфа, а други в знанията по фъкъх.

Кои са учените от “Силсиле-и алиййе” и каква е тяхната подредба?

След Пророка ни Мухаммед Мустафа Ресулюллах “салляллаху теаля алейхи веселлем” в низходящ ред, са както следва:

1. Ебу Бекр-и Съддък
2. Селман-и Фариси
3. Касъм бин Мухаммед
4. Джафер-и Садък (един от учителите на имам Ебу Ханифе)
5. Баязид-и Бастами
6. Ебул Хасан Харкани
7. Ебу Али Фармеди (един от учителите на имам Мухаммед Газали)
8. Юусуф-и Хемедани (един от учителите на Абдулкадир Ге’ляни)
9. Абдулхалък-и Гондждювани
10. Ариф-и Ривегери
11. Махмуд-и Енджирфагневи
12. Али Рамитени
13. Мухаммед Ба̀ба̀ Семмаси
14. Сеййид Емир Гилял
15. Сеййид Мухаммед Бехаеддин Бухари (Шах-ъ Накшибенд)
16. Аляуддин-и Аттар
17. Якуб-и Черхи
18. Убейдуллах-и Ахрар
19. Ка̀ди Мухаммед За̀хид
20. Дервиш Мухаммед
21. Ха̀джеги Мухаммед Емкенеги
22. Мухаммед Бакибиллях
23. Имам-и Ахмед Раббани
24. Мухаммед Ма’сум Фаруки
25. Сейфеддин Фаруки
26. Сеййид Нур Мухаммед
27. Сеййид Мазхар-и Джан-и Джанан
28. Сеййид Абдуллах Дехлеви
29. Мевлана Халид-и Багдади
30. Сеййид Абдуллах Шемдени
31. Сеййид Та̀ха̀-и Хакка̀ри
32. Сеййид Мухаммед Салих
33. Сеййид Събгатуллахи Хиза̀ни
34. Сеййид Фехим-и Арваси
35. Сеййид Абдулхаким Арваси
36. Хюсеин Хълми Ъшък

“РАХМЕТУЛЛАХИ АЛЕЙХИМ ЕДЖМАИН”

Абдулхаким Арваси (в дясно) и неговия млад ученик Хюсейн Хълми Ъшък (на заден план) “рахметуллахи алейхим еджмаин”– 1931 г., Истанбул

Списъкът със учените от Силсиле-и алиййе (на арабски)

February 22, 2019
ЕСХА̄Б-И КИРА̄М “алейхимуръдван”

Мюсюлманите, които са имали честта да видят благословеното лице на Пейгамбера ни (алейхисселя̄м) и да чуят сладките му слова, се наричат Есха̄б-и кира̄м. Най-високопоставеният човек за всички времена, след пророците, е Ебӯ Бекр-и Съддӣк (радиялла̄ху анх). Той е и първият халӣф. След него най-високопоставен сред хората е Фа̄рӯк-и а’зам – вторият халӣф Омер бин Хатта̄б (радиялла̄ху анх). След него най-високопоставен сред хората е третият халӣф на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) – Осма̄н бин Аффа̄н (радиялла̄ху анх) – съкровището от добрини, източник на вяра и духовно познание. След него най-достоен сред хората е четвъртият халӣф на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) Али бин Ебӯ Та̄либ – лъвът на Алла̄ху теа̄ля̄ и притежателят на удивителни превъзходства. От свещените хадӣсите се разбира, че хазрети Фа̄тима, хазрети Хадӣдже, хазрети Āише, хазрети Мерйем и хазрети Āсийе са най-високопоставени сред земните жени. В хадӣс-и шерӣф се казва:

“Фа̄тима е най-високопоставена сред дженнетските жени, а Хасен (Хасан) и Хюсеин са най-високопоставени сред дженнетските младежи.”

След тях най-високопоставени са ашере-и мюбешшере – десетимата сподвижници, благовестени с Дженнет. Това са:

1) хазрети Ебӯ Бекр-и Съддӣк,

2) Омер-ул-Фа̄рӯк,

3) Осма̄н бин Аффа̄н,

4) Али бин Ебӯ Та̄либ,

5) Ебӯ Убейде бин Джерра̄х,

6) Талха,

7) Зубейр бин Авва̄м,

8) Са’д бин Ебӯ Вакка̄с,

9) Са’ӣд бин Зейд

10) Абдуррахма̄н бин Ауф (ридва̄нулла̄хи теа̄ля̄ алейхим еджма’ӣн).

След тях са участниците в битката при Бедр, след това – участниците в битката при Ухуд, а след тях – присъствалите на Бӣ’ат-ур-ридва̄н.

Eсха̄б-и кира̄м са жертвали своите живот и имущество по пътя на Расӯл-и ек-рем (саллялла̄ху алейхи ве селлем) и са му помагали. За всички нас е ва̄джиб да споменаваме имената на всеки един от тях с любов и почит. Абсолютно не е допустимо да изговаряме думи, непристойни за тяхното величие. Неуважителното споменаване на техните имена е признак на заблуда и отклонение.

Човек, който обича Расӯлюллах, трябва да обича и всички негови саха̄бии (другари), защото в хадӣс-и шерӣф се казва:

“Онзи, който обича моя Есха̄б, ги обича, защото обича мен. Онзи, който не ги обича, не обича и мен. Този, който ги нарани, ще е наранил мен. А наранилият мен, ще е наранил Алла̄ху теа̄ля̄. А наранилият Алла̄ху теа̄ля̄, без съмнение ще бъде изтезаван.”

В друг хадӣс-и шерӣф се казва:

“Когато Алла̄ху теа̄ля̄ поиска да стори добро на някой от моята общност, Той настанява в сърцето му обичта към моя Есха̄б: заобиква ги така, както обича и себе си.”

В деня на смъртта на нашият Пророк (алейхисселя̄м) в Медӣна е имало тридесет и три хиляди саха̄бии. Общият брой на всички сподвижници е бил над сто двадесет и четири хиляди.

January 22, 2019
Hello world!

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start writing!

May 7, 2025
Вредите от спорене с хората

Дори да е за разкриване на истината, да се спори с хората, с цел да бъдат победени, е вредно. Ако в един човек чувството на удоволствие, което усеща при победа в словесен двубой, надделее над чувството на удоволствие, което се усеща при научаване на истината от устата на опонента, то значи той е сполетян от всичкото зло на света. Желанието за победа при словесен спор би го въвлякло във всякакъв вид зло.

Да се възразява, като се казва: “Не, не е така!”, е много грозно качество. Например ако един каже: “Днес е двадесет и пет градуса”, а друг му отвърне: “Не, не е под тридесет градуса”, това е вид възражение, защото неговият реален смисъл е: “Не, ти не разбираш от тези неща, аз ги разбирам”. А това е вид високомерие и унижаване на хората. Безпричинното разкриване на недостатъците на хората е грях, защото това ги обижда и натъжава. А да се причинява мъка на хората без да има крайна необходимост е харам. По тези теми не сме задължени да разкриваме недостатъците на хората. Мълчанието в случая е признак на зрял иман. Хазрети Малик бин Енес e казал: “Да се спори не е от исляма. Спорът придава твърдост на сърцата и поражда омраза.” Казано е: “Изнерви своя най-любим приятел като поспориш с него дори само веднъж, и виж какво беда ще те сполети.”

Дори един човек да няма никакъв грях, неговият навик да спори с хората, казвайки: “Аз ги зова към истината!”, му стига като грях (т.е. той е предостатъчен за гибелта му). Който превърне в свой нрав да спори и възразява, губи своята човещина.

Хазрети имам Газали казва: “Само онези, които обичат славата, обичат да спорят. А славата, от своя страна, е гибелна.” Спорът намалява приятелството между приятелите и увеличава враждата между враговете. Праведният мюсюлманин не е арогантен, а улегнал, с мек нрав в земните дела и твърд в ахиретските.

Не спори с лошия, ще те обиди!

Не спори с благонравния, ще ти се разсърди!

Енес бин Малик “радияллаху анх” казва: “Един ден, докато спорехме на ислямска тема, при нас дойде Расулюллах и толкова много се изнерви, че никога не го бяхме виждали да е толкова разстроен. Каза ни: “Спрете да спорите! Народите преди вас бяха погубени само заради това. Спорът не носи полза, а само вреда. Му’минът не би спорил. Не бих се застъпил за онзи, който спори.” (Таберани)

За един човек е по-трудно да остави спора, когато е прав, отколкото, когато не е. Затова да отбягва спора, когато е прав, носи повече севаб.

Спорът е онова нещо, което раздухва пламъците на омразата между приятели. Да се спори е вид омаловажаване на опонента и казване на: “Ти не знаеш, аз знам!” Всеки, обвинен в невежество, малко или много би се изнервил. В хадис-и шериф се казва:

“Най-омразния раб на Аллаху теаля е този, който прекалява в споренето.”

Спорът е вид себедоказване. Т.е. спорещият се опитва да докаже своето превъзходство в ума, достойнството и знанието. А това е вид обвиняване на другия човек в невежество и слабоумие. А това е чиста проява на вражда. В хадис-и шериф се казва:

“Онзи, който не спори и не ранява никого, ще влезе в Рая.” (Тирмизи)

“Онзи, който не възразява, когато говори, или отбягва да спори, дори когато е прав, ще бъде дарен с палат в Рая.” (Таберани)

“Онзи, който не отбягва да спори, когато е прав, не ще успее да постигне истинска вяра.” (Ибни Ебиддунйа)

“Аллаху теаля не обича онзи, който упорства в спора.” (Бухари)

“Никой, освен онзи, който упорства в спора, не би се заблудил след като е намерил напътствието.” (Бейхаки)

Хората се делят в четири групи:

1) Такива, които знаят, че знаят: Това са добри хора, разчитат на себе си, смели са и успяват в своите начинания.

2) Такива, които не знаят, че знаят: Това са добри и плахи хора, които имат нужда от насърчение и смелост. Когато бъдат окуражени, с лекота биха успели в своите начинания.

3) Такива, които знаят, че не знаят: Това са хора, които си знаят мястото и границите. Не си навират носа във всичко и се занимават със своя си работа. Тези хора винаги печелят одобрението на всички.

4) Такива, които не знаят, че не знаят: Това са хора, които са вредни и за себе си, и за обществото. Те хем не знаят, хем не знаят, че не знаят. Навират си носа във всичко и затова носът им никога не остава чист от мръсотия.

April 5, 2025
Сетр-и аврет (Задължителните места за покриване)

Частите от човешкото тяло, които са хара̄м да се отварят и показват на другите, и на другите е хара̄м да ги гледат, се наричат “аврет зони”. Аврет зоната на мъжете е от пъпа до под коленете. Коленете също са аврет. Нама̄зът, извършен без да са покрити тези места, не се приема. Когато се извършва нама̄з, за мъжете е суннет да покриват и другите части на тялото, които не са аврет, (например, ръцете- с дълги ръкави, главата- с такке, краката- с чорапи). Мекрӯх е да се изпълнява нама̄з, когато са непокрити тези места(т.е. намаляват севаба- частично или изцяло). Всички части на женското тяло, с изключение на дланите и лицето, включително външните части на ръцете, косите и ходилата, са аврет във всички четири мезхеба. Поради тази причина жените се наричат “аврет”. За тях е фарз да покриват тези части. Ако една четвърт от някой крайник остане непокрит, колкото един рукн в нама̄з, нама̄зът се разваля. Ако се отвори за по-малко, не се разваля, но нама̄зът става мекрӯх. Дреха, която е тънка и прилепва по органите, и разкрива тяхната форма и цвят, се счита за несъществуваща. Когато са сами и не извършват нама̄з, за жените е фарз да покриват телата си от коленете до пъпа. Ва̄джиб е да покриват гърба и корема. Благоприличие (едеб) е да покриват другите части на телата си. Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) казал: “Очите на човек, който гледа чужда жена със страст, ще бъдат напълнени с огън и така ще бъде въведен в Ада. Ръцете на онзи, който се ръкува с чужда жена, ще бъдат завързани за шията му и така ще бъде хвърлен в Ада. Тези, които говорят с чужди жени, изпитвайки страст, без да има необходимост от това, ще останат в Джехеннема хиляда години за всяка една дума.”

В друг хадӣс-и шерӣф се казва: “Да се гледа със страст към сърпугата на съседа и съпругите на приятелите е десетократно по-голям грях от гледане на чужди жени. Гледането към омъжени жени е хиляда пъти по-голям грях от гледане на момичета. Това е положението и при греховете за прелюбодеянието.”

Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) казал: “О, Али! Не отваряй бедрата си и не гледай към бедрото на никой друг, било то жив или мъртъв!” В друг хадӣс-и шерӣф се казва: “Не отваряйте аврет частите си. Защото има такива, които никога не се отделят от вас. Срамувайте се от тях и се отнасяйте с уважение.” [Това са меля̄икетата хафаза.]

Пак в един хадӣс-и шерӣф се казва: “Покрий аврет частите си. Не ги показвай на никого, освен на жена си или наложницата. Срамувайте се от Алла̄ху теа̄ля̄ , когато сте сами!” “Алла̄ху теа̄ля̄ да прокълне онези мъже, които имитират жени и жени, които имитират мъже!”

“Ако човек, когато види красотата на едно момиче, отдели поглед от нея, Алла̄ху теа̄ля̄ ще го дари със сева̄ба на едно ново поклонение и той ще усети неговата наслада веднага.”

“Аллах да прокълне онзи, който показва своите аврет части или гледа аврета на другите!”

“Човек, който имитира една общност, ще се превърне в един от тях.” Т.е. човек, който имитира нравите, делата или облеклата на дадена общност, ще се превърне в един от тях. Тези, които следват обичаите на неверниците (модата), и наричат хара̄мите “красиви изкуства”, а вършещите ги “хора на изкуството” и “цивилизовани”, трябва да вземат поука от този хадӣс-и шерӣф, да се изплашат и самоосъзнаят.

Хара̄м е за мъжете да гледат аврет частите на мъжете, както е хара̄м за жените да гледат аврет частите на жените. Следователно, както е хара̄м мъжете да гледат аврета на жените и жените да гледат аврета на мъжете, така е хара̄м и мъжете да гледат аврета на мъжете и жените аврета на жените. За мъжете и жените е хара̄м да гледат частта от мъжкото тяло между пъпа и коленете включително. За жена е хара̄м да гледа същите тези части от женското тяло. Аврета на една жена за чужди мъже е цялото ѝ тяло, с изключение на лицето и ръцете. Хара̄м е да се гледат аврет частите на чужди жени, дори без да се усеща възбуда от това.

Болен човек, който е гол и покрит целия с одеало (юрган и др.), не може да кланя нама̄з с движение на глава под това одеало, защото в този вид ще се счита за изцяло гол. Но ако изкара глава от одеалото (т.е. ако цялото му тяло, с изключение на главата, остане покрито с одеало), той ще се счита, че е кланял покрит с одеало. Това е допустимо. Ако един мъж е сигурен, че няма да усети страст, той може да поглежда главата, лицето, шията, ръцете и краката под коленете на осемнадесет жени, с които е вечно хара̄м да се ожени. Тези жени се наричат “махрем”. Въпреки това, той не може да поглежда техните гърди, подмишници, бедра, колене и гръб.

За една жена, синовете на нейните чичовци и лели (по бащина и майчина линия) и вуйчовци са чужди мъже. Зетят (съпругът на сестрата) и деверът също са чужди мъже. Хара̄м е да говори, да се шегува и да се намира на едно място с тях. За мъжете е хара̄м да говорят с дъщерите на техните чичовци, лели (по бащина и майчина линия) и вуйчовци, както и с балдъзите и братовите жени.

Източник: Книга за намаз

April 3, 2025
Защо в училищата не се преподава за истинските основоположници на съвременните технологии и науки?

Защо в наши дни в училищата не се преподава за истинските основоположници на съвременната”модерна” наука- Ислямските учени?

Днешната учебна програма по цял свят (инжектирана във всички държави, базирана на западната ценностна система) учениците биват възпитавани, че Исхак Нютон е откривателя на земната гравитация, когато през 1665 г. ябълка е паднала върху главата му.

Чертеж на уреда на ел- Хазини “Скала на мъдростта”

“Скала на мъдростта” в музей, Истанбул

Умишлено се прикрива от тези чисти умове, че още през далечната 1118 г. големият ислямски учен-физик Абдуррахман Мансур ел-Хазини е обосновал теорията за гравитацията с думите:

„Съществува сила, която дърпа всеки физически обект към центъра (ядрото) на земята“.

По този начин се възпитават поколения наред, които дори не подозират за съществуването на такива умове като ел-Хазини и ценните му за човечеството научни трудове в множество научни области. Никой не е преподава на младите ученици, че ел-Хазини е можел да изчисли специфичното тегло на телата до стойност, много близка до днешните измервания с помощта на разработената от него свръхчувствителна скала, наречена Мизан-ул Хикме (или “скала на мъдростта”).

Кой е по-велик физик- Джабир или Далтон?

В наши дни учениците знаят, че първият човек направил изследване на атома, е английският физик Джон Далтън през 1800 г., но си нямат и понятие, че преди повече от 10 века, през далечната 750 г. Големия ислямски физик Джабир ибн Хайян е казал:

„В най-малката частица материята “джуз-у ля ятеджезза” (т.е атома), се съдържа изключително мощна енергия. Гръцките колеги казват, че тя е неразрушима, но ако бъде разцепена, ще се появи такава сила, че тя би вдигнала Багдад във въздуха”

Те също не знаят, че Джабир бин Хайян е бил и много известен химик.

Джабир бин Хайян

Кой е по-голям учен Кинди или Айнщайн?

Когато днешните ученици чуят за “теорията на относителността”, те се сещат за Алберт Айнщайн, за когото се казва, че е най-умният човек в света, но великият ислямски учен, астроном, математик, медик, теолог и физик- Ел-Кинди през 9-и век. е заявил:

„Времето е продължителността на съществуването на материята, а скоростта и забавянето, които могат да бъдат измервани с времето, са в резултат на движението”

Ел-Кинди

Съвременните ученици биват научавани, че първата операция на катаракта е извършена от Баланчет през 1846 г., но не знаят, че първият учен, извършил това със специален уред, през 11- век, е бил ислямският медик Аммар бин Али ел-Мевсили.

Аммар бин Али ел-Мевсили

Инструментът с който ел-Мевсили е извършил оперцията на “катаракта”

Ел-Джезери и първият робот

За съжаление учениците в наши дни не знаят, и че геният и откривател на множество уреди (без които днес би било немислимо да се наречем “развито високотехнологично общество”), като машини неизползващи електричество, водни часовници, фонтани, ключове със шифър, роботи, използвайки техниката на вентила, която се счита за най-важния елемент на съвременните моторни превозни средства е кюрдският ислямски учен, математик, астроном, инжинер-механик, кибернетик и баща на компютъра- Исмаил ибн ел-Раззаз известен, като Ел-Джезери.

Бащата на роботиката -Исмаил ибн ел-Раззаз Ел-Джезери

Ако днешната младеж продължи своето проучване, неминуемо ще попадне на плеядата от ислямски учени и откриватели, като медикът, факих и поет Ибн Нафис, който пръв открива белодробното кръвообращение през 1200 г.

Схема на Ибн Нафис

;

физикът, химик, астролог, медик, мистик и алхимик Абу Бакр Раазии, който пръв използва конеца, направен от червата, който и до днес се използва за зашиване в операциите;

Абу Бакр Раазии

математикът, астроном и оптик Ибн ел-Хейсем, който е един от най-големите учени на 11-и век, който инициира първите изследвания в областта на оптиката и научния ѝ метод;

Ибн ел-Хейсем

математикът и астроном Ахмет ел-Фергани, който изчислява разстоянието между географските ширини и наклона на земната ос по най-прецизния начин;

Ахмет ел-Фергани

физикът, математик, астроном, хронолог, лингвист, географ, антрополист, химик, медик, историк, психолог… и пр. Ахме́д ел- Бейруни, който е наречен “основател на индологията”

Ахме́д ел- Бейруни,

, Мухаммед ел-Хорезми, без откритията в математиката на когото съвременните технологии не биха съществували, наричан още “Бащата на алгебрата”;

“Бащата на алгебрата”- Мухаммед ел-Хорезми

на тригонометрията Абдула Барани;

Абдула Барани

откривателят на повечето материали, използвани в хирургията на съвременната медицина днес Ебул Касъм

Ебул Касъм

и Хасан ер-Раммах, който е обяснил подробно как да се направи робот в своята книга Китаб-ел Фуруссуйие

Автоматизирано торпедо – Хасан ер-Раммах

Кой е извършил първия полет Аббас ибн Фирнас или братята Райт?

За съжаление, учениците днес не знаят, и че именно медикът Ибн Сина, който е определян от мнозина за интелектуалци, като „Баща на съвременната медицина“. Той за пръв път е открил първия микроб и е заявил, че е той е зара̀зен и разболява организма. Ибни Сина е диагностицирал и излекувал много възпалителни заболявания.

Ибни Сина- „Бащата на съвременната медицина“

Друг голям ислямски учен, за който не се знае е Али Ибн-и Абас. Именно той е онзи, който е направил първите изследвания върху рака.

Али Ибн-и Абас

Когато мислим за самолети и първият човек, който е полетял веднага, се сещаме за американските братя Райт (полетели през 1903 г.),

Братята Райт 1903г

Ибн Фирнас- “Бащата на авиацията” 9-и век

но никой не мисли за Ибн Фирнас, андалуският ислямски учен, който пръв е направил безпилотен планер още през 9-и век. Ел-Бируни е първият, който доказва, че светът е кръгъл и се върти около остта си, но “незнайно” как Коперник е обрал каймака в тази сфера. Дори децата в ислямските страни през последните сто години бяха обучавани по наложената с диктатура в тях западна система, че Коперник е този велик откривател… за голяма жалост

Коперник 16-и век

Ел-Бируни 9-и век

500 ИСЛЯМСКИ АСТРОНОМA

Но, защо поне учениците в днешна Турция, която е наследник на Османската династия, как така не знаят за тези велики учени, отгледани в тяхната цивилизация? Поради същия факт, както във всички останали мюсюлмански държави. Години наред тези имена не влизаха в учебниците на учебните заведения, които държавата контролираше от един център и управляваше около една идеология (т.н. Камалистичен режим, с цел изкормване на ислямските знания и религия). С “любезното” съдействие на английските служби и техните кукли по държавните върхове с пропаганди, като “Европейска Турция”, “Модерна Турция” и “Секуларизирана (атеистична) Турция”, децата на тази нация бяха откъснати от цивилизацията на нейните деди. И все още нищо не е направено в тази област, за да се вдигнат завесите на истината. В миналото тези ценни знания са били разпространени и всички са говорили за ценните знания и открития направени от тези учени, изучавани в научните центрове на света, като Багдад, Харан, Андалусия, Северна Африка и Източен Ефрат. Тези центрове бяха препълнени със студенти от Европа. През “златната епоха” на исляма са се появили куп иновации, които са дали тласък на човечеството в цялостното му развитие. Например:

Първата фабрика за хартия е открита в Багдад през 794 г. Били са изписани сандъци, пълни с книги-ръкописи. Марага, Багдад, Кордоба и Самарканд са били центрове на науката и технологиите. Само в тези университети са обучени повече от 500 ислямски астронома.

Ислямска държава- Андалусия, днешна Испания

Днес говорим за реконструкция на цивилизацията, но училищата в Турция например, все още не могат да спрат да възхваляват историята на еднопартийната епоха (на М.Камал- “ататюрк” в Турция). Крайно време е светът да се пробуди и училищата да се срещнат с тези ценни учени. Нека нашите деца научат това, което дедите им са умеели в миналото. Нека бъдат ентусиазирани, че могат да се справят по-добре и сега, така както те са го правили. Защо не погледнем истината право в очите? Нима това не толкова трудно?

January 16, 2025
Важността на абдеста – ритуалното измиване в исляма.

Извършването на абдест е един от фарзовете (задължителните условия) на нама̄за. Преди да се докосне Кора̄н-и керӣм, извърши тава̄ф (обикаляне около Кяа̄бе), извърши тиля̄вет седжде и кланя погребален (джена̄зе) нама̄з е необходимо да се извърши абдест. Голям сева̄б е винаги човек да бъде с абдест. Да си ляга, да яде или да пие с абдест.

Тези, които починат, имайки абдест, ще получат шехӣдски сева̄б. Пророкът ни (саллялла̄ху алейхи ве селлем) е казал:

(Който умре, докато има абдест, няма да усети болката на смъртта. Защото абдестът е признак за наличие на вяра. Той е ключът на нама̄за и средство за пречистване на тялото от греховете.)

(Когато мюсюлманин вземе абдест, неговите грехове излизат през неговите очи, ръце и крака. Когато седне, сяда бивайки опростен.)

(Най-достойното дело от всички дела е нама̄зът. Несъмнено онези, които постоянно (и редовно) изпълняват абдест са вярващите.Вярващият трябва да бъде с абдест през деня и да ляга с абдест през нощта. Правейки това, той ще е под закрилата на Алла̄ху теа̄ля̄.Храната и водата в стомаха на онзи,който е яде и пие,докато е с абдест,споменават Алла̄ху теа̄ля̄. Докатопрестояват там те правят истигфа̄р за него (искат прошка за него).)

Абдестът има фарзове, суннети, мустехаби, забранени и развалящи го неща. Човек, който знае, че няма абдест и кланя нама̄з (без да има крайно извинение за това) става неверник. Ако на мюсюлманин му се развали абдеста по време на нама̄з, той веднага трябва да даде селя̄м и да излезе от нама̄за. Той трябва отново да вземе абдест и преди да е изтекло времето на съответния нама̄з да го изпълни наново.

От книгата “Китаб-ус-селят” (Книга за намаза)

November 27, 2024
Основни забрани в исляма (ЧАСТ ПЪРВА)

Въпрос: Дали може да обобщите някои от важните харами (забрани) в исляма?

Отговор: Предоставяме лист, извадки от книгите по фъкъх. Харамите (забранените неща) в исляма са:

1. Използването на повече вода от нужното при ритуалното измиване абдест и гусюл.

2. Да не се отвърне с “ЙерхамюкеАллах” на човек, койтo е кихнал и е изрекъл “Елхамдулиллях”.

3. Консумирането на алкохолни напитки.

4. Покланяне пред друг, освен “пред” Аллаху теаля.

5. Заклеване в името на нещо друго освен в името на Аллаху теаля.

6. Слагането на някои от имената на Аллаху теаля, на човек, като Рахман, Куддус и Кхалик.

7. Да се целува ръка на приятел.

8. Откриването на аврета (забранените за показ части на човек) и да се гледат авретите на друг [Aвретът на мъжете е от пъпа до коленете, а при жените – цялото тяло с изключение на ръце и лице ѝ]

9. Излизането на жената (или девойка достигнала зрялост) извън дома ѝ без хиджаб и нейн роднина да одобрява това.

10. Изпозлването на нещо, принадлежащо на друг, без негово знание и съгласие (след което даденото нещо да бъде върнато обратно на мястото му).

11. Да се иска определена парична сума за булката, от страна на семейството ѝ, от бъдещия ѝ съпруг.

12. Говеенето през първия ден на Рамазан байрам и на 1-вия, 2-рия, 3-тия и 4-тия ден на Курбан байрам.

13. Яденето от месото на животно заклано без Бесмеле или заклано от неверници без свещена книга (писание). [т.е. Закланото животно от страна на християнин или евреин в името на единствения Господ е хелял а се яде. Зкланото от идолопоклонник (напр. – будист) – не е позволено]

14. Да се обичат и уважават бид’атчии (религиозни иноватори / реформатори, като уехабии, шии, безмезхебници.. и тем подобни)

15. Просията или даването на пари от / на човек, който има достатъчно за да си позволи ежедневно препитание (храна).

16. Да се възхвалява мюсюлманин с недостоверни комплименти.

17. Пиене на слабо алкохолни напитки, като бира, кумис и кефир [както и сладкиши и храни съдържащи малък процент алкохол, например шоколадови бонбони “сезони”].

18. Използваето на работна ръка без да ѝ се заплаща.

19. Да се разтройва някой, чрез скриване на негови вещи с цел шега.

20. Да се вярва, че заразна болест се предава задължително от един човек на друг. [Никой не може да прихване болест от друг, без позволението на Аллаху теаля]

21. Да се позволява на дете да прави, яде или пие нещо, което е харам за възрастните.

22. Да се допускат луди хора или малки деца в джамиите, които потенциално биха донесли неджасет (нечистотии) в храма.

23. Рисуването на картини със силуети на хора или животни.

24. Да се окачат снимки или картини, на стена, на живи същества (животни или хора) на височина над кръста.

25. Носенето на цветя или венци на погребение, или символи на печал. (Например, като черно облекло, жалейки, присъщи на християните)

26. Донасянето на покойник в джамия (не трябва да носи вътре в джамията, дори и ако трябва да му се кланя дженазе намаз).

27. Влизането в джамия на човек, който е в състояние на джунуб, както и четене от негова страна на Коран-и керим [В допълнение, харам е също за жена в цикъл да извършва полово сношение със съпруга си или да говее].

28. Да се слушат музикални инструменти или да се свири на тях.

29. Сърденето и прекъсването на комуникация с свой брат по религия за повече от 3 дни.

30. Ядето или пието, в случай че тези нужди вече са задоволени. (С други думи да не се преяжда с храна или да не се поемат повече течности от нужното).

31. Носенето на златни накити (пръстен) от страна на мъжете, както и дрехи изтъкани от коприна, или дрехи с злато и сребро с цел показност.

32. Принуждаването на жена от страна на мъжа ѝ да работи, с цел да носи пари.

33. Имитиране на жени от страна на мъже и обратното – жени да имират мъже, например мъж да носи гердан.

34. Вземането на пари за услуга: мъжко животно да оплоди женско.

35. Клеветене на който и да е от сподвижниците на Нашия Пророк “саллаллаху алейхи ве селлем”

36. Изпълнението на Езан, използвайки високоговорители.

37. Вземане на лихва (‘риба)

38. Изучаването, разказването и практикуването на “предсказания” и съдбовни бъдещи събития. [Важно уточнение! Астрологията не е забранена. Това е наука, която изследва влиянието на вселената спрямо земята и хората като цяло. Спрямо тази наука може да се определят определени етапи в личните човешки съдби и глобалните промени спрямо разположението на планетите и звездите по отношение на земното кълбо. Големият ислямски учен имам Ал-Газаали “рахметуллахи алейх” казва: “Който не изучи науката Астрология, той не би могъл да разбере Величието на Аллаху теаля!”]

39. Неизпълнение на фарзов (задължителен 5-кратен) намаз в определените времена през деня, без валидна извинителна причина и да се пропускат фарзовите ибадети (като орудж, зекят…)

40. Неизучаването на фарзовете и харамите до толкова, до колкото е нужно за всеки мюсюлманин.

41. Използването на изрази водещи до кюфр (неверие), неприлични (нецензурирани) думи и псувни.

Източник:

dinimizIslam.com

hakikatkitabevi.net

превод: www.ehlisunnetbg.com

October 23, 2023
Днешните мюсюлмани …

Във втори том, 82-о писмо от сборника “Мектубат-ъ Раббани” на големия ислямски учен- хазрети имам Ахмед Раббани “куддисе сиррух” , като наставление към нас, днешните мюсюлмани се казва:

“Никога не се подвеждай от украсата на хара̄мите и техните бързосвършващи наслади! Бъди изключително внимателен, за да може всички твои действия, мисли и постъпки да станат съвместими с исляма! Старай се да живееш под неговите светлини! Най-напред трябва да се научат нещата, в които всеки мюсюлманин трябва да повярва, от учените на ехли суннет вел-джема̄’ат “Нека Алла̄ху теа̄ля̄ богато да възнагради техните непрестанни усилия” , които са преподали и написали в своите книги. След това е нужно да се коригира вярата в съответствие с научените знания за вярата. Следващата стъпка е да научим правилата на фикха, да спазим стриктно фарзовете и да бъдем внимателни спрямо халялите и хара̄мите. На̄филе иба̄детите нямат никаква стойност в сравнение с фарзовете. Днешните мюсюлмани загърбват хара̄мите и полагат всички усилия в изпълняването на на̄филетата. Те отдават голямо значение на на̄филетата [например, организират мевлиди, където мъжете се събират на едно място с жените, или строят джамии, дават милостини и правят услуги], и считат изпълнението на фарзовете за ненужни и маловажни [като например неспазването на фарзове като: петкратния нама̄з; говеенето през месец рамазан; даването на зекят и ушур; погасяването на дълговете; изучаването на халялите и хара̄мите; забулването на жените и момичетата (т.е. покриването на главата, косата, ръцете и краката) когато излизат извън дома; отбягването на думите на ислямските врагове, рушащи вярата и морала].

Прахосват толкова много пари за небивали неща ала не осъзнават колко важно е даването на зекят на мюсюлманите, дори в малки количества. Не знаят, че даването на една стотинка зекят на подходящите за целта хора (обявени в Кора̄н-и кер̄им) е много по-голям сева̄б от даването на хиляди лири милостиня. Зекят се дава, защото е повеля на Аллах. Милостинята обаче се дава най-често за печелене на слава, почит и задоволяване на страстите на нефса. Във вършенето на фарзовете не се проявява лицемерие и показност, за разлика от на̄филетата, където има голяма показност. Ето защо зекятът трябва да се дава открито; това ще опази конкретния човек от оклеветяване. На̄филе милостинята обаче трябва да се даде тайно, защото това ще увеличи вероятността за нейното приемане от Алла̄ху теа̄ля̄. Казано накратко, за спасение от вредата на земния живот няма друг начин, освен стриктно да се следва ахкя̄м-и ислямиййе, т.е повелите на исляма. Тези, които не могат да се откъснат изцяло от светските удоволствия, да го направят поне видимо. За целта е нужно да адаптират всички свои дела и думи към исляма.”…

September 21, 2023
Позволен ли е Мута никяхът (временният брак) в исляма?

Въпрос:Много антиислямисти твърдят, че ислямът позволява временния брак срещу заплащане и като доказателство сочат практика, използвана от шиитите.

Отговор:

Свещеният Коран е низпослан за 23 години и в този период на низпославане много древни арабски нехуманни традиции биват забранени (традиции като консумиране на алкохол, лихварство и др.), а други от тях са останали в исляма при определени условия (например като полигамията, при която се позволява брак с максимум 4 жени, не повече).

Според единодушието на всички мезхеб имами временният брак (мута’) е бил разпространена практика, която по късно е забранена от Пейгамбера ни Мухаммед “салляллаху алейхи ве селлем”.

Имам Теберани съобщава:

“Абдуллах ибни Аббас е казал: “Временният брак беше позволен в началото, но по късно бе забранен с 23-и айет-и керим на сура ал-Ниса. Шести айет на сура Муминун, където по смисъл се казва: “освен за своите съпруги или за наложниците си [т.е. които са хелал – позволени]” показва, че временният брак е забранен, защото от този свещен айет се разбира, че само съпругите и наложниците са позволени (хелял), а другите- забранени (т.е. харам)”.

Хазрети Али “радияллаху анх” и много от Сахабиите “ръдвануллаху алейхим еджмаин”, съшо ни известяват, че бракът мута е харам. В Бухари се предава, че хазрети Али “радияллаху анх е казал на Абдуллах ибни Аббас “радияллаху анх, че нашият Пророк “алейхиселяту весселлям” е забранил бракът мута и яденето на магарешко месо, по време на престоя им в Хайбер.

В сборниците по хадис Муслим и Ибни Мадже се предава:

“Пророкът ни “алейхисселям” е казал: “О, мюсюлмани! Бях ви разрешил да правите мута с жените, сега обаче Всевишният Аллах забрани това. При когото има такава жена, нека я пусне и да не взима онова, което ѝ е дал!”“.

Всички тефсири и книги по фъкх съобщават, че свещеният айет, в който по смисъл се казва, “А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата”[Ниса:24)], не визира бракът мута, а известява за задължителното плащане (мехр), която се дава преди брак. Например в “Тефсир-и Бейдави” и в шерха му (т.е. разяснението му)- “Тефсир-и Шехзаде”, във 2-ри том, 26-а стр., като тълкувание за горния айет, се казва: “Този айет визира легитимния брак, а не временният е позволен, защото ясно се разбира че задължава мехира (който е присъщ не за временния, а за легитимния брак). Мута никяхът беше позволен в началото, но след това беше забранен. В ИСЛЯМА НЯМА ВРЕМЕНЕН БРАК!“

July 8, 2023
Кое е Съдба и кое Воля? Има ли връзка между тях?

Всяко добро или зло, всяка полза или вреда, печалба или загуба – сполетели хората – са с позволението на Всевишния Аллах. Желанието на Всевишния относно съществуването на нещо се нарича кадер (съдба). Създаването на творението, чието съществуване е пожелано, се нарича каза’. Понякога двете понятия се използват едно вместо друго (т.е. използват се като синоними). Всевишният Аллах в сура Саффат:96 по смисъл каза: „А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”, а в сура Араф:188 по смисъл каза: „Кажи: Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал…”.

В този момент атеистите или хората, които отричат съдбата веднага могат да задават следния въпрос: „Щом Бог знае бъдещето, значи знае, че ще съм грешник и това не е ли е принуда?“.

Всевишният Аллах е дал ира’де, т.е. желание, воля на рабите, и го сторил причина за създаване на делата. Когато човек поиска да направи нещо, Всесилния създава неговото дело ако и Той пожелае. Ако човек не пожелае и Всесилния не желае, като тогава не създава това дело.

Всевишният Аллах е заповядал всички да се уповават в Него (това се нарича тевеккюл). Тевеккюл е да се прибягва до причините и да не се мисли за останалото (резултата). В Свещения Коран, Всевишният Аллах казва:

„… А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.” (Али Имран:159)

„Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!” (Маиде:23)

„И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен.” (Талак:3).

Има още много айети с подобни значения. Пратеникът на Аллаху теаля, най- високопоставеният сред създанията и светлината на на двата свята- Мухаммед “саллллаху алейхи веселлем” е казал:

„Всевишният Аллах помага на всеки който му се е осланил, от неочаквано място му праща препитание.” (Бейхеки)

„Вържи камилата и токава се уповавай на Аллах” (Ибни Асакир)

„Ако бяхте се уповавали на Всевишния Аллах както трябва, щяхте да ставате като птиците, които сутрин стават гладни вечер се прибират сити, така щеше да ви се дава препитание” (Тирмизи).

June 20, 2023
Позволено ли е да се окачват айети от Корана, калиграфски написани имената на Аллаху теаля или Мухаммед “алейхисселям” на стените с цел декорация?

Отговор:

Няма никаква забрана за това. Да се украсяват стените и джамиите с айети, в които се споменават имената на Всевишния Аллах или на Пратеника (мир нему) е стара утвърдена практика сред мюсюлманите. Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи весселлем) е казал:

“Моята общност не се събира върху заблуда. За това внимавайте да сте вътре в джемаата [общността, събранието], защото ръката на Аллах [т.е. подкрепата на Аллах] е върху ръката на джемаата.”

[Зеваид 5/218]

Т.е. чисто от практическа гледна точка за теберрук може да се закачат такива надписи и айети, но без да се забравя целта за използването им и тяхното предназначение. Целта е да ни накарат да споменем Аллах, Неговия Пратеник и т.н., а не за да ги слагаме на ниски места. Ако са айети не трябва да ги докосваме без абдест и т.н.

Важно е да се подчертае, че в книгите по фъкъх се казва, че е мекрух прекаленото украсяване на стената на михраба, т.е. стената в джамията която сочи към къбле.

Всяко нещо, което би отвлекло вниманието по време на намаз трябва да се отстрани. Имам Газали (Аллах да го благослови) е казал: “Спокойствието по време на намаз е от съществено значение. Всичко, което пречи на това, трябва да се отстрани. Ако украсите и бродериите в месджидите отвличат вниманието на кланещия, ако го отплесват и пречат на спокойствието му, севабите от неговия намаз ще намалят. Вината за това ще е за онези, които са окачили тези украшения.”

Пп:

Позволено е прекаленото украсяване на централните големи джамии, за да се покаже величието на исляма пред другите.

Fb: Въпроси и отговори/ https://www.facebook.com/groups/591213812968771/

May 29, 2023